"Като рокерите" е за четирима чичковци, силно разтресени от кризата на средната възраст, които, облечени в кожени прилепнали костюми, веят остатъка от косите си и мечтаят за чест, свобода и смелост...
След истерията около статията за “Приказен ездач” и признанието на един пиян познат, че се е регистрирал под фалшиво име в собствения си форум, само за да ме напсува как мога да пиша такива истерични критики, ходя на кино една идея по-либерална. Така трябва да бъде. И ще бъде.
От тогава се опитвам да бъда особено мила, доброамерена и непредубедена когато става дума за ирония на екшън, да не говорим за случаите, когато има и мотор, бррр...
Затова с най-милата усмивка и най-искрено желание отидох да гледам новия филм “Като рокерите”. Разбира се тайно очаквах хич да не ми хареса, да бъде изгубено време в американски тип шеги и закачки и единственото, което да ми остане, да са пуканки във врата... Но не бях съвсем права.
Е, вярно не е гениална комедия, след която си изпаднал в художествен катарзис и представите ти за кино са безвъзвратно преобърнати.. Но пък е забавен ситком, в който четирима чичовци се шравят на трима глупаци и доброто побеждава – нещо, в което напоследък все по-трудно вярваме... (макар че точно днес осъдиха Кузов).
В главните роли са Тим Алън, Джон Траволта, Мартин Лоурънс и Рей Лиота. Появява се и приказно сексапилната Мариса Томей - една самодостатъчна причина да гледаш филма.
Та сюжетът накратко е следният: четирима мъже на средна възраст си имат своите проблеми, които решават с периодични бягства от реалността – всяка неделя те навличат кожените панталовни (в стил Панайот Панайотов), карат мотори из спретнатите си квартали, отиват в стар рокерски бар, пийват по едно и си мечтаят за свободата на волния ездач, която би трябвало да е в кръвта им.
В един момент единият губи цялото си богатство, вторият – надеждата, че някога ще свали мацка, третият – уважението на сина си, а четвъртият – благосклонността на съпругата си (която е страховита, обижда го и го кара да работи в обществена тоалетна). Така те усещат желанието да яхнат свободата, да ударят пътя, да почувстват вятъра в пооределите си коси и да избягат – без планове, без уговорки, към океана..
Речено-сторено. Но с мечтите – до тук. Там където свършват мечтите обикновено започва трагедията, или комедията – зависи какво кефи режисьора.
В случая Уолтър Бекър е решил по забавен начин да иронизира както американската мечта и сремеж към сериозност на всяка цена, така и старите ценности на волните деца на пътя. Зад иронията обаче винаги наднича идеализмът и мелодраматичното убеждение, че има надежда дори за пълните лузъри.
Е, героите му са нещо такова – те милите се пребиват на всеки 5 минути, джаскат си главите къде ли не, ухажвани са от еректирал гей-полицай (който очакваш всеки момент да запее “YMCA”) и накрая по позорен начин се забъркват с едни истински лоши момчета, които искат да ги убият от бой. Както споменахме обаче, това не става, макар че яко се ступват с тях...
Изобщо – обичайната рецепта от смешки, анимационни клоунски каскади, романтичен привкус, гарниран с люти шегички с отделителните и размножителните нужди.
Черешката е честта на един стар рокер (тип Леми Кюмистър, Кийт Ричардс или Васко Кръпката), който с три думи усмирява озверелите хулигани и ги слага на мятото им – извън пътя на нашите пичове. А те, все така разтресени от кризата на средната възраст цепят мрака към мечтата си – преродени като Венери от водата, от няколкото здравословни тупаника и опазената си чест.
Изобщо, смях колкото искаш. Както и ирония. Двете са неразделно свързани. Така че пробвай филма, а след това почвай да събираш пари, за да можеш да идеш с мотор към Варна на 40. Честно казано баща ми преди няколко месеца си купи мотор. И взе курс по ветроходство. Мисля, че скоро ще му дишам прахта...
09.05.2007 17:24
09.05.2007 19:19
09.05.2007 20:23
09.05.2007 20:33
09.05.2007 20:53
Е,аз си знам ,че когато си млад си арогантен!Но не прекалявай!
10.05.2007 00:04
Лета
10.05.2007 10:03
Това че се шегувам с плешивостта не значи че съм арогантна, а че съм иронична. Но много повече- самоиронична.
така че мм да....
Да- Банкетът не е за всеки....
И най-накрая - баси трябва ли да съм толкова внимателна към хората на средна възраст? ми те са далеч по-умни, далеч по-забавни и такива шеги не би трябвало да ги засягат. още повече че са добронамерени:))