Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2007 15:58 - Безсмъртие или любов - това е въпросът
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 7553 Коментари: 30 Гласове:
0

Последна промяна: 22.05.2007 16:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Ако някога си се чудил, със сигурност трябва да пробваш как отговаря на въпроса Дарън Аронофски в последния си филм "Изворът на живота"

Имаше едно време – много отдавна - преди цели 3 месеца, един Тодор Велев, с когото се виждахме често. Но после една вечер той гледа един филм и ми каза, че няма да се срещаме докато не гледам “Изворът на живота” и не напиша нещо за филма.

Така и стана – без никакви други причини под формата на златни змейове и триглави ябълки ние прекратихме живата комуникация. Вчера обаче гледах филма и това писмо, Тодоре, е последното. Оттук нататък само ще се виждаме.

Та значи, приятелю, филмът наистина става за гледане. А щом на нас ни го вдига, както казва една любима пишеща за кино мацка, значи в него нещо има.

Знам, че човек като теб няма начин да не е наясно, че 90% от хуманитаристиката се занимава основно с два проблема – смъртта и любовта. Или в няколко вариации – страстта, страха от самотата и връзката им със смъртта и любовта. Та филмът не прави почти никакви стъпчици встрани от основната линия, която още древните красиви вътрешно и външно гърци са начертали..

Допълнението е нечовешката сай-фай визия и фабула, и приятна линия на търсене на паралел на източните религии, западния рационализъм и вярванията на маите. Като в интегрална психология, филмът установява единство и обща-обобщена система между тях, като накрая дава еднозначен отговор на въпроса “Какво щеше да се случи ако можехме да живеем вечно” (What if you could live forever).

Who wants to live forever не знам, но ще си призная, че този филм е първият и наистина единственият, след който около 5 минути си чертаех разни схеми и си обяснявах какво всъщност става накрая и какво иска да каже режисьорът. Не знам дали заради моментно умопомрачение, ама нещо не достигна до мен много бързо посланието. След прилично кратък вътрешен диалог обаче ми се изясни (и се оказа елементарно). Разбира се, това разясняване не беше нито просветление, нито ме плесна по челото като истина след дълга мисловна редица на Хюм.

Ясно е, че смъртта е единственият начин за преминаване отвъд страстта и преходността на телесното. Любовта е по подобен начин прекрачване на границите. Тоест, двете съвсем логично си стискат ръцете, когато трябва да се гради концепция за безсмъртието и битието-небитие отвъд края на тленното.

Това лежи и в основата на идеята на сценария и поради това основната идея е съвсем конкретна (ако изобщо има нещо конкретно в тази поетична любовна сай-фай психария). И ако трябва да стигнем до съвсем елементарното ниво, във филма, както сам знаеш, приятелю, става дума за следното:

Три любовни истории с подобен край се развиват в три различни епохи.

През 16 век испански конкистадор търси дървото на живота на древните маи за обречените на смърт държава и кралица.

Неврологът Том търси лек срещу тумора, който убива жената, която обича.

През 26 век в Космоса, близо до мъглявината, в която маите са вярвали, че отиват душите на мъртвите, астронавтът Томи пътува заедно с дървото към решението на уравнението на живота, любовта, страданието и смисъла.

И всичко това, накрая се решава като в твоята точна наука, Тодоре.

Не липсва и числото Пи с неговата безкрайност и невероятност. Защото макар отговорът на въпроса как да се завърши книгата, какво да стане, след като точно преди да достигнеш хармония изгубиш всичко, да е еднозначен, филмът дава много посоки на мислене и удоволствие.

Като начало, режисьор е Дарън Аронофски, който вече ни отнесе веднъж с “Реквием за една мечта”, а някои дори два пъти – ако са гледали и първия му известен филм - “Пи”. За него знаем, че снима нестандартно, анимационно, клипово, откачено. Обаче в този филм операторската и режисьорската работа върху картинката е надхвърлила всички очаквания (моите – със сигурност).

Невероятната работа с перспективата, формите, светлината и цветовете за мен е попадението на годината. Картинката е впечатляваща и от гледна точка на няколко чудесни хрумвания, сред които да използва вместо банални компютърни анимации - увеличени микроснимки на химически реакции. Кадрите са невероятно подчинени на основната идея – концентрични, симетрични, търсещи хармонята в кръгови форми и съвършени пропорции.

И всъщност Том трябва да завърши книгата, за да се успокои душата му и да се излекуват белезите и болката, собственото му чувство за вина, страхът, лутането му между представи и клишета. И да бъде свободен.

Това търсене на центричност при ролята на жената е прекрасно противопоставено на кадрите с мъжа, в които той винаги е в средата, център на своята и чуждата вселена. Оказва се че хармонията, намирането, отговорът е именно в бягството от математиката, в навлизането в духовното, необяснимото, трансцеденталното (което по принцип се въплъщава в образа на жената).

Предполагам, че това ти е харесало, особено ако си бил в обичайното романтично настроение за любов, нали така, инженер Велев?

Да не говорим за прецизната актьорска игра, която е толкова органична, че те въвлича на 200% в безумието на въображаемия свят, който изгражда филмът. Да си призная, съм доволна от факта, че Кейт Бланшет и Брад Пит са предпочели висшия актьорски пилотаж във Вавилон и са оставили опасния и специфичния на Хю Джакман и Рейчъл Вайс във филма на Аронофски.

Към компанията им с искрено възхищение прибавям и Стивън Макхати в ролята на Инквизитора, който само за един кадър в отдалечаващо се варио направи някакви мимически и енергийни чудеса. Трудното предаване на нещо, което не може да се изкаже със знаци, да не говорим за думи, чудесно е изказазано от енергиите, които се концетрират в погледите на играещите човечета на екрана.

И в крайна сметка истината си остава една – или избираш пръстена, или сока на живота. Или в кръчмата с приятели, или в къщи с жената. Иван Методиев казва "Не докосвай пространствата между думите, за да има къде да се движат звездите". Така че между звездите и необяснимото да кажем, че филмът не е лош. И без повече жестокости в общуването!




Гласувай:
0



1. buboleche - "Филмът не е лош"..
22.05.2007 16:18
е доста постно казано ,дори като си спестяваш обемното количество думи. Филмът е просто невероятен...и аз седях след него като ударена с мокър парцал ,докато проумея за какво аджаба , иде реч ...и накрая се ухилих доволна ,че съм намерила отговора вътре в себе си. Поздрави.:))
цитирай
2. nakom - мъка мъка
22.05.2007 16:21
пак ще се тегли от замунда.
цитирай
3. анонимен - Звучи малско като тюрлю-гювеч.
22.05.2007 16:29
Звучи малско като тюрлю-гювеч.
цитирай
4. artdnes - :))
22.05.2007 16:38
Не точно. значи има точно два варианта.Единият е като буболечето да си плеснат с парцал. Това може да се случи ако се кефиш на духовни неща, съзерцателни филми, малко мистика и доста спиритуализъм с елементи на философия.
Другият вариант е да се кефиш на некви различни форми на кино - екшъни, трилъри, комедии, европейски реализъм, и т.н.
Не е тюрлю гювеч - има си концепция и всичко, но му липсва яснота. Малко самоцелно е поразбъркан, направен сложно и самовглъбено. Затова за известно време не те пуска вътре, държи те на разстояние и ти обяснява. Евентуално ако обясненията те изкефят по-нататък има входове - чисто практически и земни неща, които ти помагат даразчетеш правилно послението.
Като цяло не ми е нито любимия филм, нито ме гръмна токова. Но в него има много, много неща, които ме възхитиха и разтърсиха. Препоръчвам да се гледа на голям екран. В къщи е все едно да плуваш във ваната.
цитирай
5. spoiled - vpe4atlena....
22.05.2007 16:38
da go tqrsq kato Source of life predpolagam.....Pozdravleniq:))
цитирай
6. artdnes - Не :)
22.05.2007 16:39
Заглавието на английски е The fountain
цитирай
7. анонимен - Както и да е, едва ли ще го гледам.
22.05.2007 16:48
Както и да е, едва ли ще го гледам.
цитирай
8. анонимен - Наистина ли ти се стори добър?
22.05.2007 16:54
За бога, какво специално намери в този безумен филм? Никой не оспорва техническите умения на оператора, но по тази логика Син Сити и 300 трябва да бъдат окачестявявани като гениални. Сюжетът е до болка плосък, като честно казано до последно очаквах *нещо*, което да осмисли двата часа, които прекарах гледайки как клишетата се трупат едно върху друго, със слабички езотерични метафорки и красиви картинки. Уви - не го намерих. Актьорската игра беше най-малкото невдъхновена - при такъв сценарий, кой би могъл да направи нещо? Снимането - добре, но откога това е водещ фактор? А и да е - ако искаш да гледаш прекрасно сниман филм (доста по-добре от този), без блудкави метафори, с фантастичен саундтрак - гледай 2046, ако искаш да гледаш истинска дисекция на семейни отношения - гледай "Широко затворени очи", но недей да наричаш тази досада нещо друго, освен това което е - блудкава американска драма, маскирана като нещо по претенциозно благодарение на окей оператора.
ПС. Неймдропването на Хюм, Лок, Кант, Русо, Сартр, Барт, Дерида, Кръстева, Тома Аквински или който и да е било оставя лош вкус в устата - особено ако не са на място. Бих попрочел малко как пише Pauline Kael, ако наистина искаш да пишеш филмова критика, а не просто синопсис с някоя и друга остроумна фраза за цвят.
http://www.salon.com/bc/1999/02/09bc.html
цитирай
9. анонимен - Всъщност
22.05.2007 16:59
Не исках да те порязвам чак толкова, просто искрено съжалявам за загубените два часа :) Бележката за PK остава валидна.
цитирай
10. artdnes - Оу, в никакъв случай тази статия
22.05.2007 17:09
не отразява моето мнение. Тук само се информираме и раздумваме. Колкото до филмовата критика, такива амбиции ми липсват. Иначе щях да уча друго и да работя на други места.
За мен клишетата са също толкова досадни, обичам много повече "2046" и в "Настроение за любов"(има препратка към него в статията:). Темата за смъртта повече ми харесва в ироничния и бохемски "Нашествието на варварите" и в последния на Озон.
Колкото до Хюм, това е асоциация, не самоцелно показване на някакви знания като на изпит в 9-ти клас.
И РК ще се пробва задължително. Въпреки споменатата липса:)
цитирай
11. анонимен - Както казваше един не много добър ...
22.05.2007 17:14
Както казваше един не много добър мой познат. Аз се уча от книгата на живота, а не от някакви си филми. Такава рецензия не може и посмъртно да ме накара да ида да гледам някой филм. А, това не било рецензия и реклама, а лично мнение.
цитирай
12. анонимен - А-а-а
22.05.2007 17:25
Да си имаме уважението, аз плюя конкретния филм и отделни части от рецензията, но не бих се съгласил, че не можеш да научиш нищо от "някакви си филми", то по тази логика и книги не трябва да се четат. Ще взема да се регистрирам, за да не излизам като някоя анонимна гад, дето може само да плюе.
цитирай
13. artdnes - Ако форматът на сайта
22.05.2007 17:28
не те задоволява, няма как да сме планината, която отива при Мохамед. Ако моето писане не ти харесва, не го чети. Реклама ние тук не правим. Наистина не знам как точно да ти угодя - ъпгрейдването е ок, опитвам го разбира се, но след като съм тук, някак е странно да имаш изисквания към мен от типа "спри да пишеш, защото не го правиш добре и не ме караш да гледам филма". Все пак има хора, на които тези неща са им полезни и може би трябва да се съобразим с тях (за мен е далеч по-приятно по обективни причини хаха).
Да бъдем либерални, емпатични и да не съдим хората пък казва един мой приятел.
И да се учим от живота:))
цитирай
14. artdnes - И накрая
22.05.2007 17:31
радвам се на хора като анонимните санкциониращи полета ми пичове. Когато се спазва добрият тон се радвам, че сте обърнали внимание на това, което съм написала. Взимам си разни бележки покрай вашите бележки, лепя ги около мен и в крайна сметка е полезно.
цитирай
15. анонимен - Извинявам се, че ти санкционирах ...
22.05.2007 17:33
Извинявам се, че ти санкционирах полета. Благодаря ти, че научих,че има такъв филм. Не иронизирам, говоря сериозно.
цитирай
16. dragoni1 - полемики и критики
22.05.2007 22:27
За този филм няма как да кажа, че е лош. Не разбирам от писане на филмова критика. Нито пък тя ми влияе за това дали филма ще ми хареса или не. Колкото критици толкова и мнения. Но определено знам, когато един филм ми е харесал. А когато и мога да слушаш саундтрака седмици на ред без да ми омръзне, просто няма какво повече да искам. За четенето на книги и гледането на филми и поуките от това просто нямам думи. Който ми твърди, че темите засегнати във филма са изтъркани и плоски, както и че начина на заснимане на филма не бил кой знае какво да си гледа филми на Дисни или Екшъни. На сила хубост не става, не случайно филма не беше за масова аудитория, нито се въртеше във всяко кино. Просто филма не е за всеки. Той е за тези, които обичат да си задават въпроси и не са свикнали да получават готови отговори. А дали е най - добрия или има други по - добри, не знам. Полемики от този сорт не ме вълнуват
цитирай
17. alexanderk - Е нямаше как,
22.05.2007 23:36
погледнах отново случайно от любопитство темата и се обидих - нима това, че не харесвам филма, ме класифицира като гледащ екшъни и филми на Дисни? Това е, господа съдебни заседатели, Ароноскафщина, нещо подобно на еснафщината, но по-зле. С две думи - буржоазна зараза, незасягаща подобни възвишени духове като моя. Проявления - при липса на аргументация в защита на филма, болният започва да си изсмуква от пръстите аргументи от типа "този филм не е за теб, той е арт, а ти си тъп" или "той е трудносмилаем, явно ти си прекалено посредствен за това". Пардон, но идеите за живота и това, че трябва да се научиш да продължаваш напред са сравними с бамби, а философията е почти толкова малко застъпена, колкото в Матрицата (и той е невероятен филм, нали?)
Елена, извинявам се, ако съм бил много рязък, просто филмът си беше тъп, а пък аз рядко чета новини и други неща, но в случая точно го бях гледал и ми попадна.. пожелавам ти много творчески успехи, ще зяпам отвреме-навреме какво пишеш и ако се намери повод за флейм, е.. тогава каквото сабя покаже.

ПС. Защо точно Парис и Менелай?! Парис е женчо, а Менелай - свиня, няма ли по-читави?
цитирай
18. artdnes - Последен отговор
23.05.2007 15:14
ALL PE wrote:
> Трябва още малко, за да бъде "запълнен" тезиса от филма. Съпоставката с личните преживявания и коментара за филма не предоставиха отговори на въпросите:
> Без смъртие или любов?
> What if you could live forever?
> Who wants to live forever?

Не знам дали има смисъл да отговарям вече:)) Но понеже все пак се питате, ще поразмишлявам над темите. За човек като мен този филм беше плосък. Абсолютно. Красив и с претенция за дъблочина. не може на тежки екзистенциални въпроси да се отговаря еднозначно. затоваи не съм написала отговорите в статията. ано филмът ги дава.
Безсмъртието и любовта за несъвместими в рамките на човешкия живот. но ако премиеш след смъртта, освободиш се от условностите на живота си вече в интелигибленото поле на вечната любов.

What if you could live forever? We could. Само че не чрез телесното. Съответно - освобождаването от него е в пряко противоречие с големия инстинкт за самосъхранение и е освобождаване от биография и същност, пт призма за въпремамне на света. В Interstate 61 главният герой беше лишен от полов огрган. Той каза на младия пич, че светът е много по-рзличен когато го гледаш извън признмата на сексуалността. Но младият включи, че той няма как да знае, чее различен след като никога не го е гледал през тази призма. Това е подобно когато става дума за горезададения въпрос - What if you could live forever? Не What if, защото единственият начин да постигнеш безсмъртие е да умреш. Това е и идеята на филма. А също и че физическата ти смърт е основа на ново начало - нещо като идеята за наследственост, мрежа от културно натоварени трупове, върху които следващите поколения творят и играят като типични homo ludens- и. Тук идва идеята за бащата, който се е пожертвал в името на живота, и фройдисткия копнеж да изчукаш майка си, който потискаме с табутата. да убиеш бащата значи да се слееш с майката, което директно отпраща към майката природа. но сливайки се с нея ти губиш част от човешката си същност - ей го на - и тук - той става безсмъртен, но губи възможността да се докосне до човекото - любимата му умира.

Who wants to live forever? Всички. Абсолютно. Затова става дума в единствената книга на Кундера, която харесвам, казва се "безсмъртие" и се говори за стремежа на човека да е безсмъртен. Един от забавните примери е с Бетина и Гьоте - или как жените намират начин да се поместят в квадратчето на матрицата от велики и безсмъртни творци-мъже. Друг филмов пример за подобно противоречие на страст, любов и безсмъртие е "Самсара" или още по-точно, следващия филм на този режисьор - "Долината на цветята.". Страстта на демона без център на вселената се бие с идеята за безсмъртие, или достигане на спокойствие, издигане над земното и материалното. Затова двамата герои се гонеха през вековете - защото страстта им (към нея отнасям в случая на фонтанът страха, болката, чувството за собственост) им пречеше да постигнат хармония.

Накрая. Да бъдем по-либерални моля за втори път. Не ме обвинявайте в плоскост, а четете между думите. Статията за кино(повтарям не критика) трябва не да разкаже и разнищи идейно и фабулно филма, а да даде посоки на мислене за него и оценки за някои от качествата му.
Да се пише смешно е лесно. Да се казват на готово поуките - още по-лесно за тези, които са ги разбрали.




цитирай
19. starsailor - Страхотен филм. Музиката е за пр...
23.05.2007 18:07
Страхотен филм.Музиката е за препоръчване(Клинт Мансел).Ако някои си намери soundtrack-а препоръчвам "The last man" и "Death is the road to Awe".Едно пояснение.По неясни причини,след прочитането на плота на филма останах с впечетлението,че пак ще има безсмъртни пичове с мечове ама не.Основата е кармата,от която не можеш да избягаш.Любовта е обричане.И това и се вижда.И в трите случая тои я губи.
От слушането на музиката ще разберете много неща.Клинт Мансел отдавна работи с Аронофски и знаят какво се иска от тях.Лек ден.
цитирай
20. dragoni1 - шоколад и кино
23.05.2007 20:31
Съжалявам ако съм засегнал нечие самочувствие. Идеята ми беше, че ако обичам шоколадов сладолед, а друг обича ванилов няма как този, който обича ванилов да се възхити по същия начин на вкуса на шоколадовия сладолед, както този, който е фен на шоколадовия. Въпрос на предпочитания, иначе прекалената комплексност води до комплекси. Така е и с този филм или ти допада и го възприемаш или си казваш, че е пълна безмислица
цитирай
21. анонимен - когато думите се изморят ....
02.06.2007 12:02
остава да се помълчи - ако се слуша и музиката от филма - мълчанието става смислено, не е лошо и да се изпие нещо или нещо друго ...
цитирай
22. анонимен - cyOUcrZARW
24.05.2011 17:57
TYVM you've svloed all my problems
цитирай
23. анонимен - kcgxgjYi
24.05.2011 20:40
DidnВ’t know the forum rules aollwed such brilliant posts.
цитирай
24. анонимен - AsJgmljpG
25.05.2011 13:25
Kbaau6 <a href="http://hdzscquifaxu.com/">hdzscquifaxu</a>
цитирай
25. анонимен - IXcDiGFPnqqaiuSfX
25.05.2011 13:48
F260hO <a href="http://ewzvijqjutvs.com/">ewzvijqjutvs</a>
цитирай
26. анонимен - UJiVAJHaDtgp
25.05.2011 19:45
Wuk4kj , [url=http://ulsgzntmktto.com/]ulsgzntmktto[/url], [link=http://tjfcvccapwxa.com/]tjfcvccapwxa[/link], http://bfteuvyipxan.com/
цитирай
27. анонимен - cgHxeSGnzSdinNPx
28.05.2011 13:38
2RaBxN <a href="http://exanimsdrkyf.com/">exanimsdrkyf</a>
цитирай
28. анонимен - pmuDvhWxRO
28.05.2011 14:16
EZi92b <a href="http://kggkrvimmlkj.com/">kggkrvimmlkj</a>
цитирай
29. анонимен - udaqZIMGoM
31.05.2011 17:45
qlZRHI , [url=http://boxmphixctnk.com/]boxmphixctnk[/url], [link=http://zuwjzewbldpu.com/]zuwjzewbldpu[/link], http://zczihjmnawmf.com/
цитирай
30. анонимен - gzlfDveRAd
31.05.2011 18:04
dII1Fa , [url=http://izujjlnsxmjf.com/]izujjlnsxmjf[/url], [link=http://dfgazacgeper.com/]dfgazacgeper[/link], http://xrrzqusskuio.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 2211411
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205