След като "Варненско лято" беше открито с "Дон Жуан", който тенденциозно пропуснах, защото съм го гледала, се насладих на първото представление от програмата - "Шейлок" на Makin Projects, Великобритания.
Спектакълът по чудесен и забавен начин проблематизира един от най-обсъжданите образи в шекспировата драматургия – евреина-лихвар от “Венецианският търговец”.
Известно е, че заради този образ пиесата не се изучава в някои големи и велики братски страни. Обаче хубавото е, че въпросът не е приключен, а и не е от вчера.
Представлението проследява точно този “еврейски драматургичен въпрос” по изключително оригинален и наистина забавен начин.
Изигран блестящо и одухотворено от Гарет Армстронг като стенд-ъп комедия или one man show, спектакълът започва темата за кофти-образа на евреите преди 15 век. Оказва се че Шекспир всъщност никога не е срещал евреин през живота си.
Защото те са били прокудени (да – толкова отдавна не са любимци на властта) и единственото място, с което си паснали като дупе и гащи, били италианските градове – където има търговия и нужда от лихвари – с всичките им положителни и отрицателни черти.
Та Шейлок е продукт на истинско клише. Но чудесно изработен продукт – логически и залутан в така характерната за драматургията на Шекспир случайност.
Разказът се развива в първо лице – говори единственият герой във „Венецианския търговец”, който е приятел на лихваря и който не го осъжда - Тубал, иначе епизодичен персонаж в пиесата. Това се оказва единственият начин да разберем дали Шейлок е злодей, жертва или и двете.
Макар само с осем реплики и често трагично изрязван от представленията, Тубал е ключът към разбирането на Шейлок, към неговата психика, логика и закони, по които се движи.
Единствен той може да интерпретира действията му не като жестоки и чудовищни, а като истински и оправдани. И тази аргументация е желязна и в същото време – мега забавна, изкусителна, комична.
В очите на актьора си личи животът, личи си, че Армстронг е истински, утвърден шекспиров актьор, играл Ромео, и Макбет, и Ричард III и способен да проникне в логиката, естетиката и парадоксалността на големия драматург.
Изключително диалогичен, истински англичанин с усещане за Шекспир, той ни накара да се посмеем и позабавляваме без нито за миг да помислим за нещо друго. Изобщо – нещо, което трябва да се пробва...24.05.2011 10:06
24.05.2011 15:33
25.05.2011 17:39
28.05.2011 14:43
31.05.2011 17:52