Издателство „Колибри“ преиздаде култовия роман на Станислав Лем (1921-2006) „Соларис“.

Световноизвестният полски писател-фантаст е автор на десет романа и новели – “Едем”, “Завръщане от звездите”, “Сенна хрема” “Непобедимият” и др., както и на три цикъла: за роботите, за Йон Тихи и за пилота Пиркс.

Книгите му са преведени на 40 езика в над 27-милионен тираж, а “Соларис”, “Гласът на Бога” и “Кибериада” се нареждат и от критици, и от читатели сред най-великите научно-фантастични творби на XX век.

Романът “Соларис”, отдавна станал класически, ни кара да си зададем много въпроси, но най-важният е: можем ли истински да опознаем Вселената, без преди това да сме наясно със скритото вътре в нас самите?

Със своето философско звучене той се вписва във фантастиката не на технологиите, а на идеите. На два пъти филмиран – от Андрей Тарковски и от Стивън Содерберг, – “Соларис” доставя на любителите на жанра и забавление, и интелектуално удоволствие. Преди няколко години романът дори беше поставян в български театър - от режисьора Стоян Радев.

Предстои преиздаването и на "Звездни дневници" - отново отпоредицата "Модерна класика".

Когато Крис Келвин каца на планетата Соларис, за да проучи океана, покриващ нейната повърхност, в съзнанието му изплува болезнен спомен, въплътен в живото физическо подобие на отдавна мъртва любима.

Другите изследователи на планетата също са нападнати от потискани дотогава, но вече облечени във физически тела спомени. И учените започват да се питат дали океанът на Соларис не е гигантски мозък, който оживява преживяното от тях с цел, известна само нему.

Любим писател от ученическите ми години. Прочел съм всичко от него издадено на български, но мисля, че Соларис е един от неговите върхове.

Лем ми е голям пропуск, въпреки тоновете изчетена фантастика. Трябва да го наваксам. Но и толкова други неща ме гледат с очакване от библиотеката.
Въпреки че съм фен на Тарковски, Соларис на Содерберг ми хареса повече. Успя да ме потопи докрай в себе си. Страхотен актьорски състав и визуални ефекти. Пък и се придържа повече към оригинала, както ми казаха експерти. Така и не можах да преглътна космонавтите-учени на Тарковски, които приличат на битови алкохолици. Но пък в старата версия има един момент от трийсетина минути разсъждения, който просто ми счупи главата :)

Да, бая си е разсъдително и безразсъдетелно - зависи отгледната точка. Оп - това за гледаата точка си е много важно за Тарковски...

На мен Тарковски ми хареса повече... Щот' съм по-дърт. Но и заради това, че Тарковски не разчита на визуалните ефекти, а на представянето на характерите.