Фотографската изложба на Десислава Вендова фокусира предимно тибетската земя. От 12 юли във фоайето на арт център „Алтера” ще бъде представена малка част от стотиците снимки, направени от пътешественик, поел пътя на изучаване на древнокитайската култура и размишляващ за тибетския будизъм като допир до медитативността.
Това не са репортажи от будистки ритуали, а съзерцателни взирания. Всяко завъртане на обектива предлага на зрителя вглъбено преживяване, проглеждане отвъд видимото.
Изображенията на Десислава Вендова са така осезателни, че от тях звучат звънчетата и роговете, описващи пустотата между спотаената усмивка и смъртоносната сериозност, която вдишваме заедно с прахта от нозете на монасите.
Прецизният баланс между празно и запълнено в пейзажите прилича на подредеността на конфуциански ум, подчиняващ се повече на разума, отколкото на интуицията и спонтанността.
Но тази привидна не-спонтанност е пометена от динамиката на живото движение – когато отсъстват тибетски монаси, почти оголените клони на късна есен се оглеждат в тюркоазени води, докоснати от спокойствието и деликатната до чупливост нежност на златните листа.
Водата отвява с гонга на цветната си звучност последните листа на есента и от оголените клони ги запраща в душите ни, където покълва пустотата между спотаената усмивка и смъртоносната сериозност, най-действената пустота, която цивилизациите прогонват, а отсъствието й ги опустошава.
Десислава Вендова е родена на 16 юли 1975 в София. След една година следване в СУ "Св. Климент Охридски" продължава обучението си в Пекин, където изучава китайски език и литература. Завършва бакалавърска степен с отличен успех, поради което й е предложено да продължи обучението си като магистър, без да положи изпит и с пълна стипендия от китайското правителство.
Тя е единствената студентка от Европа или Америка, която получава такова предложение в цялата досегашна история на Пекинския университет. В момента тя следва магистратура в Пекинският университет (Bei Jing Da Xue) в департамента по китайски език и литература със специалност „Древна китайска литература”.Леле, колко грозни дървета съм виждала у нас, осакатени, да се чудиш как се е получило. Осакатени човешки души...
А явно в Тибет дори дърветата се прегръщат, просто са заобиколени от друг тип хора. Стойността на човешкия живот ще се окаже по-голяма от осъзнаваната в България.
24.05.2011 08:54
24.05.2011 18:12
25.05.2011 13:43
25.05.2011 18:02
25.05.2011 20:06
28.05.2011 13:35
28.05.2011 13:59
31.05.2011 18:10
31.05.2011 18:22