Честно казано, след излизането на “Хотелът на ужасите” преди месеци, си мислех, че един трилър от този тип на сезон е предостатъчен. Оказа се обаче, че не е. И освен продължението на филма на Илай Рот се наложи да гледам новия “Свободни стаи” (Vacancy).
Първо, трябва да кажа, че никога не съм била фен на филми, които ме карат да се треса от ужас. На новия “Свободни стаи” буквално ми се повръщаше от страх на моменти.
Възможна причина е, че не гледам много трилъри и не съм свикнала на обичайните хватки като скърцащи и стряскащи звуци, снимане от ръка и забавящи сюжета, натрупващи ужас кадри. Освен това здравословният съспенс за мен не е свързан с това да очаквам на някого да му отрежат главата всеки момент.
Така или иначе, филмът не ме впечатли особено (освен ако не броим желанието да си изляза, защото сърцето ми не издържа).
Защото, макар че наистина ми беше страшничко, реално от първия момент, в който филмът започна, беше ясно какво ще стане, как горе-долу ще свърши и кой какъв е. Толкова беше просто, че нямаше да ни направи впечатление дори ако героите носеха табелки на гърба си с обозначения “Лош” и “Добър”.
В този смисъл, явно и героите не са много наясно с трилърите, защото всички знаци (включително посоката на вятъра, подреждането на звездите над пустия път и осветлението) сочеха, че ще им се случват ужасни неща.
Сюжетът, разказан накратко (тоест без гореспоменатите съспенс-хватки и зловещи звуци), се заключва в следното:
Семейство, което непрекъснато се джавка, поради което е в развод, пътува по нощен, пуст път. Колата им се прецаква до бензиностанция и се налага да пренощуват в хотел, където няма никой освен рецепциониста.
Който по случайност изглежда като мазен педофил-убиец с наклонности към некрофилия. Освен това, влизайки в хотела, се чуват ужасяващи писъци на жена, все едно й изтръгват току-що лакираните нокти един по един.
Разбира се, друг начин няма и семейството решава да пренощува. И се оказва, че, който е стъпил в стаята, е бил убит. По особено гаден начин. Но те трябва да се спасят. И така – клише по клише до баналния край.
Разбира се, не може да се спестят няколкото хубави неща във “Свободни стаи”. На първо място, когато гледаш филм на ужасите, най-важно е да се уплашиш и, макар че този е на светлинни години от усещането за сковаващ страх във филмите на Хичкок например, все пак те кара почти през цялото време да следиш как ще се случи неизбежното.
Няма нищо излишно, действието е стегнато и всяко решение е аргументирано.
Освен това ролите на господин и госпожа Фокс (Люк Уилсън и Кейт Бекинсейл) са наистина максимално добри – изиграни са естествено, без преиграна истерия и мелодраматизъм, за сметка на това – с много истински страх и глуповата паника в очите.
Операторската работа е добра, режисьорът се е опитал да постигне някаква малко по-особена визия и на моменти е успял.
Като цяло е наистина само за феновете на хорър и трилър жанра. Става и за гледане вкъщи. Но със силни колони. Скръц.
