Тази година сме тотално заляти с филми по комикси, игри и анимации. Разбира се, не протестираме, особено тези от нас, които си падат по екшъна и доброто визуално забавление. Тоест – предимно тийнейджърите от мъжки пол.

Трансформърс не е никакво изключение по отношение на таргета.

Филмът е по едноименната мега култова анимация, последвана от видео игра. Разказва се за роботи. И е направен добре. 

Сюжетът в общи линии е следният:

Младеж със смешното име Сам Уитуики се бори с всички класически проблеми на пубертета – мацки, акне, секс, училище. И тъкмо когато всичко се нарежда по максимално добър начин, се намесват злите сили (под формата на задължителния конфликт в сценария) и се оказва, че яката кола, която си е купил всъщност е полу-машина-полужив организъм със собствена ДНК и способност да се преобразява във всякакви машини, както и да говори чрез стари песни по радиостанциите.

Точно тук идва яката Микаела (Меган Фокс) и разкрасява екрана за да не изпуснем нито момент от случващото се.

И... от двамата зависи спасяването на Земята (не е ли мило, честно!).

Оказва се, че преди хиляди години на планетата Сайбъртрон за власт се избиват Аутоботи(добрите) и Десептикони(лошите). Ключът към победата е магическо кубче, даващо безгранична сила. То е на земята, както и водачът на десептиконите – Мегатрон.

Лошите и добрите ще се изправят в страшна битка, чиито залог е оцеляването на човечеството. И приходите от филма.

Намесват се и още една мацка, ФБР, ЦРУ и няколко второстепенни персонажа.

Като цяло, Трансформърс е инфантилно приятно забавление, има яки ефекти, меле, трошене на машини, каскади, глупави морални проповеди и тук-таме по някой глуповат лаф.

Не е нито толкова мелодраматичен колото Армагедон, нито толкова сай-фай като “Островът”, нито така забавен като “Лоши момчета” (предишните филми на режисьора - Майкъл Бей ). Което най-вероятно би го класирало като провал, ако не беше блогбъстър, при това сниман и продуциран по всички правила (сред продуцентите е Стивън Спилбърг).

Какво като е малоумен...