Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2007 17:05 - Умирай трудно, или бъди танатонавт
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 854 Коментари: 0 Гласове:
1




image

На плажа съм. Човекът винаги е между Ерос и Танатос – винаги притеглен към едното и отблъснат и ужасен от другото. За първи път обаче аз избирам бога на смъртта пред този на любовта и страстта. И не е случайно.

Причината е невероятната нова книга на Бернар Вербер "Танатонавтите".

Казват, че някои книги просто те намират в точното време и място. Та сред секси младежите, които се потят на пясъка, ме намира една адски интересна история за смъртта – толкова интересна, че общо взето всички плажове на тазгодишната почивка бяха заето само с четене, белот и минимално воайорстване.

Бернар Вербер е познат предимно с култовата си научно-фантастична книга "Мравките". Той е и същият онзи човек, който с всяко свое издание предизвиква и изпреварва науката и така тя става фантастична наука, вместо книгите му да са научна фантастика.

Куриозите са няколко – през 2001 г. на пазара се поява “Върховната тайна”- книга за центъра на удоволствието в мозъка. Шест месеца след публикуването се правят истински опити с плъхове точно както в книгата. През септември 2001 г. един Боинг се разбива в небостъргач точно както в началото на “Империята на ангелите”, публикувана през април 2000 г. Открита е генетична връзка с прасето точно както в “Бащата на нашите бащи”.

Така или иначе, по всепризнати данни, Вербер е най-четеният френски автор. Книгите му са преведени на 35 езика и са издадени в 15 милиона екземпляра.

Новата, която се издава в България, е написана преди повече от 10 години. “Танатонавтите” излиза във Франция през 1994-та. Самият автор я определя като философска фантастика. Всъщност, в нея има и доста мистицизъм, теология и социални науки. Както и ярък писателски талант, който те кара да прочетеш на един дъх 500-те страници.

Книгата е отново фрагментарна, като с няколко паралелни действия. Основната история ни въвежда в света на две момчета, които по някакви причини са обсебени от смъртта като изследователи.

Когато порастват, вместо да се вразумят, поради странни обстоятелства, доктор Микаел Пенсон и биологът Раул Разорбак създават необикновен екип от танатонавти (от гръцки: Танатос – бог на смъртта, и навт – мореплавател, пътешественик, изследовател), които чрез попадане в дълбока кома и прекъсване на жизнените си функции изследват континента на мъртвите – място, където отиват душите на хората след смъртта си.

Новите конкистадори трябва да преминават различни бариери – като в митологиите, докато достигнат до последната преграда-изпитание, след която душата се преражда или изпада във вечна нирвана.

Пътуванията са буквално и преносно убийствено интересни, а самата история те потапя до дупка (или тунел със светлина, хаха). Паралелно със сюжета по завладяването, Вербер е включил множество адски интересни извадки от различни религиозни, мистични и поетични текстове, свързани със смъртта.

Тук са Ведите, Библията, Корана, Кабала, гръцката митология, Рубаят, както и митологиите и вярванията на различни индиянски, африкански и австралийски племена, тибетската и египетската “книга на мъртвите” и какво ли още не. Изобщо – аз поне със сигурност бих препрочела още няколко пъти само тези източници, които сами по себе си представляват интересно и полезно четиво.

Замесени са по вълшебен начин и въпросите за прераждането, за това как човек сам гради своя мит и сам построява света и съдбата си, мистицизмът и медитацията, различни древни практики за просветление, както и яката ирония и невероятно чувство за хумор – единственият трезв и адекватен начин да се изправиш срещу най-големия човешки страх – смъртта.

Разбира се, авторът не ни е лишил и от Ерос – все пак, както се разбрахме – с Танатос винаги са били дружки.

Крайната дестинация на пътуването е изводът за абсолютната и несравнима стойност на живота, както и до идеята, че всеки сам кове съдбата си - дори когато животът е идеалният учител и навигатор, изборът е в ръцете на човека.

Изключително проникновена, дълбоко философска и изпълнена с препратки, идеи и исторически намигвания, „Танатонавтите“ е наистина най-приятното четиво, което ни е попадало напоследък. Дори тези дни изчезна от бюрото ми и се загуби из редакцията. Защото просто не е за изпускане.

Издава: Колибри


Тагове:   умирай,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 2212262
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205