От излизането на "Момичета-мечта" доста сме зажаднели за качествен и забавен мюзикъл. Затова с отворени обятия посрещнахме премиерата на “Лак за коса”(кой ги превежда тези заглавия???).
После го прегърнахме и се оставихме под ръка да ни преведе до края. Дори изгледахме субтитрите, и накрая леля Мария, която чисти салона “деликатно” ни каза да се измитаме преди тя да го е направила.
Заглавието на филма (Hairspray) очевидно е заигравка с “Grease” (Брилянтин). Истината е обаче, че става дума за римейк на едноименната комедия от 1988 г. и бродуейския мюзикъл от 2002.
Иначе си прилича с култовото заглавие заради участието на Джон Траволта и Мишел Пфайфър (Grease 2).
Освен това и тук сме в 60-те и отново косите дават допълнителни 10 см. на ръста.
Чарлстонът е на мода, роклите до коленете се развяват и суингът и черната музика разпалват страстите до крен предел.
Почти през цялото време се пее, сюжетът е наивен, розов и от време на време - адски забавен. Танците и песните са изпълнени много добре, много ретро и много... шумно и впечатляващо.
Режисьор и хореограф на филма е Адам Шанкман - човек с драматична биография, която включва доста култови заглавия, но ще спомена само (сега притаете дъх) “Бъфи, убийцата на вампири”.
Любимите ни роли са на Кристофър Уокън, който е чудесен избор за мюзикъл (спомни си клипа на Weapon of Choice на Fatboy Slim). Джон Траволта играе лакома дебеланка и е чудесната противоположност на Мишел Пфайфър като злобна, слаба и фатална продуцентка.
Главната роля обаче не е на слаба, висока и секси блондинка като Оливия Нютън Джон, а на възпълна сладурана, която разцепва мрака с глас и секси движения от началото на R"n"B-то.
Става дума за Ники Болонски в ролята на пухкавата Трейси. Тя, въпреки очевидната разлика с красивите и слаби танцьорки по телевизията, успява да стане основен участник в любимото си шоу.
Покрай това сбъдва няколко други свои мечти, влюбва се споделено и щастливо в тийн-идол и помага за интеграцията на чернокожите в телевизионните музикални програми.
Мда, тази линия не е от най-интересните. Всъщност, отначало се чудехме защо е във филма, но като видяхме как яко пее Куийн Латифа и как танцуват братята от крайните квартали, всяко колебание отпадна.
Адски подобни сцени и сюжети има и в “Момичета мечта”, което ни кара да мислим, че е модерно на Бродуей, а с модата там никой не спори. Затова отново се отпуснахме, тактувайки си с крак по стола на седящия на предния ред...
Има само два начина да преглътнеш сладникавия сюжет, малко пресилената инжекция с вяра в Американската мечта, хепиенда и силните, ударни и дълги песни.
Първият е наистина да си голям фен на мюзикълите, ама наистина.
Вторият е да си жена.
Ние обаче не крием своята нежна половина и от няколко дни сме си накупили едни панделки, дето се чудим какво да ги правим...
