Вярно, очаквахме, че коцертът на Cooloolosh в България ще бъде наистина чудесен. Бяхме се подготвили да се порадваме на здрав фънк звук и феноменално рапиране. Знаехме, че са тук не само защото са едни от най-добрите млади джаз- музиканти в Израел, а и защото очевидец, на когото можем да вярваме, е адски възхитен от тяхното Ем Си.

Това, което Cooloolosh поднесоха на българската публика, обаче се оказа далеч по-голямо от един хубав концерт. Както каза Марги - "Това беше храна за душата".

Какво означава името на бандата?

Ювал: Това е жаргонна дума от Йерусалим. На Мицва, когато момчетата стават на 13 години и празнуват зрелостта си, във въздуха се хвърлят разни предмети и след това се вика "Coolooloosh". Това е възглас на радост, на ентусиазъм, доволство от това, че нещо много хубаво се е случило.

Затова ли избрахте това име?

Ювал: Да - то много добре отразява това, което правим - носи радост. А също така показва от къде идваме - Йерусалим.

Как се събрахте?

Ори: Ние дълго свирехме заедно. Събирахме се и правехме джем-сешъни за удоволствие. След това ни чу един мой приятел, който има телевизионно шоу в Йерусалим. Покани ни да свирим и в следващия момент вече записвахме албума...

Разкажи ни историята си. Всички казват, че животът ти е адски интересен?

Rebelchild: Ами да, интересна е, макар да съм я разкавал вече хиляди пъти хахах

Йоги: Да, наистина. А всъщност тя е толкова дълга, че няколко дни не стигат, за да се разкаже цялата.

Rebelchild: Накратко, през целия си живот съм живял в Балтимор. Но реших да променя живота си и с цялото ми семейство се преместихме в Израел. Но тогава ме обявиха за бежанец и имах сериозни проблеми с гражданството. А вече бяхме започнали да свирим с Coolooloosh. Въпреки всичко това, за нищо не съжалявам. Много братя от музикалния бизнес ме подкрепиха, имаше цяла кампания в Израел от музиканти, написаха песни за мен, с клипове. Сега живея там, където искам, и съм с хората, които обичам. Правя това, което трябва и което винаги съм искал...

Разкажете за разнообразието в музиката си. Знам, че е особено важно в Израел от кой град са музикантите - това дава отражение както на самата музика, така и на свиренето. А вие сте не само от различни градове, ами и от всички краища на света...

Rebelchild: Ами, със сигурност е важно. За мен лично, като човек от различна държава, свиренето с момчетата е супер. Защото всяко място е различно с музикалната си култура, но хората са еднакви. И когато точните артисти се намерят, музиката се получава, изкуството се получава.

Защо лайф-албумът ви се казва "Life in the dark"?

Йоги: Ами защото беше тъмно, хаха.

Ювал: Имахме едно участие пред деца в Израел. И в момента, в който почнахме да свирим, стана някакъв проблем с тока. Светлините изгаснаха и се оказа, че няма достатъчно захранване за светлина и за звук - така че трябваше да избираме.

Разбира се, ние сме много красиви, но все пак решихме да изберем звука и да свирим в абсолютна тъмница. Усещането беше тотално различно - когато нямахме никакъв визуален контакт и се налагаше единствено да се вслушваме в другите и да предвиждаме какво ще направят.

Сефи: Бяхме принудени да се вслушваме в другите и да ги усещаме музкално.

Йоги: Всъщност, това за голяма изненада ни накарада свирим много добре. Нямаше никаква възможност да се разсеем. Беше върховна концентрация върху всички други. Всички заедно. Затова толкова много ни хареса записът от концерта. Решихме да го издадем като отделен албум, за да го продаваме по време на турнето...

Арик, твоята майка е българка. Какво знаеше за България преди да дойдеш?

Арик: Да, мама е живяла до тригодишна тук, в Ямбол. Знаех много неща за България. Но най-важното, което баба винаги ми казваше е, че тук по време на Втората световна война е било единственото място, където са спасили евреите. Освен това знам няколко български думи. Например "бобче" - обичам боб, хахахаха!

Защо се забавихте толкова със записите на втория албум?

Rebelchild: Албумът е въпрос на идеи, не на време. Мисля че една от идеите, които ни накараха да го направим, беше, че групата се е развила много. Имам предвид, че първият албум ни научи да сме заедно. Да бъдем едно, въпреки различията. Да съберем всички знания за музиката и всичко, което искаме да кажем, да го отправим като послание към хората.

Новият албум ще ни върне отново към различията. И затова ще го запишем извън Израел. В него ще се изправим един срещу друг в студиото и ще споделим своята личност и музикалност. Нямаме търпение това да се случи.

Защо решихте да го запишете в Америка?

Ори: Изпратихме демо на много хора навсякъде по света. Повечето много ни харесаха, но един от тях наистина беше впечатлен. Той ще бъде продуцент на следващия ни проект. Бил е продуцент на първия албум на Ерика Баду, The Roots и много други големи групи и затова мислим, че ще промотира нашата музика по най-добрия начин.

Освен това е чудесна възможност да се покажем на международната сцена и да опитаме да се включим в глобалния музикален бизнес. Така ще видим докъде сме стигнали и на какво ниво сме.

Ще направите ли и американско турне?

Ювал: Ами да, имаме такива планове. Разбира се, засега нищо не е ангажирано, но се надяваме да посвирим в няколко университета, както и в джаз-клубовете отвъд океана... Мисля, че ще направим около 15 участия и по Източния, и по Западния бряг. Ще направим репетиции, ще попътуваме и след това ще запишем албума.

Обичате ли турнетата?

Ювал: Обичаме ги, но трудно свикваме с тях.

Rebelchild: Малко се изморихме покрай европейското турне. Все пак не е екскурзия, а работа. Дори Лия - нашата мениджърка - вече едва издържа. От друга страна, винаги сме искали да правим това, това е правилният път. А и ако не го правехме, никога нямаше да дойдем в България например. А това със сигурност щеше да е жалко .

Къде беше най-доброто ви и лудо участие?

Сефи: България! Не, шегувам се. Но на софийския концерт направо се размазахме, имаше много енергия. Наистина беше едно от най-хубавите ни участия. Ама и ти видя, нали?

Арик: Разбира се, най-хубавите ни участия са в Израел. Там ни познават, хората ни обичат и идват специално, за да ни чуят отново и отново...

Rebelchild: На всяко място има по нещо прекрасно.

Къде ще свирите след София?

Ювал: Прага. След това - Париж и Будапеща.

Как решихте да дойдете в България?

Сефи: Иван, от Vozd in Trafiic, е бил на наш концерт в Тел Авив. Много ни е харесал, обади се на Лия и ни покани. В петък гледахме групата му и много ни харесаха, може би трябва да направим същото. Ние много се зарадвахме. Просто беше страхотно тук.

Какви са музикалните ви влияния, какво ви вдъхновява  музикално?

Сефи: Всичко, което е хубаво.

Какво е хубаво тогава?

Сефи: Всичко, което е направено истински. Може да е фънк, джаз, рап, когато идва от сърцето, то ни вдъхновява. Не обичаме комерсиалната музика, а истинската.

В същото време новият ви албум ще бъде много по-масов, ще се стараете към големи продажби и популярност...

Сефи: Да, това е хубав въпрос. Но мисля, че хората усещат, когато нещо е направено само за да се продава. Ние не правим такава музика. Ние правим музика, защото не можем да не я правим. Не за пари. Никога не сядаме и не си казваме: „а сега да направим малко кинти“.

Какви са посланията на музиката ви?

Rebelchild: Правим изкуство. Това е посланието. А желанието е да се подкрепяме, да правим това, което искаме ние. Затова и не сме комерсиални. Посланието е да бъдеш себе си. Независимо какво правиш.

Coolooloosh  са на http://www.coolooloosh.com/coolooloosh.html