Постинг
19.09.2007 12:11 -
Прехвърляне на топката
 На пазара вече е новата книга на един от най-известните млади чешки писатели – Михал Вивег. Той е най-превежданият автор от поколението „след Кундера“, което си е наистина супер, имайки предвид големия успех на предшественика.Книгите му се четат на над двайсет езика. Заради огромната му популярност го наричат „Феномена Вивег” и „единствения автор в Чехия, който може да си изкарва хляба само с писане”. Освен с ярък и запомнящ се изказ Михал Вивег се отличава и със забележителната способност да поставя значими за своето поколение житейски проблеми, ненатрапчиво да вплита в тях литературната си ерудиция и да показва трагичните житейски развръзки сякаш с предизвестие, без да шокира читателя, свикнал в последно време с усилията на всички изкуства и медии да шокират изморените му сетива. Той разказва случки, комични и парадоксални ситуации, на които всеки от нас би могъл да бъде не само свидетел, но и пряк участник, взети непосредствено от живота на пражките квартали и най-вече от живота на чешкото училище. Новата му книга се занимава с живота на Том - четирийсет и една годишен мъж, който живее мечтата на всеки 20-годишен младеж – на квартира, с двама връстници – комбинация, която рпедполага безбройни купони. Възрастта и размерът обаче имат значение, затова Том никак не се чувства щастлив от новото си положение. Ето и един доста илюстративен за ситуацията откъс: „Понякога посред нощ те събужда началната фаза на махмурлук и жажда, така че ставаш и отиваш да пиеш хлорирана вода от чешмата, защото е абсолютно излишно да се опитваш да намериш в хладилника собствената си бира или минерална вода. Мързи те да си търсиш чехлите в тъмнината, така че, както мрачно си предполагал, с босите си ходила усещаш втвърдени трохи, чипс с пипер, изрезките от нокти на Скипи, настъпени маслини в чеснова марината и кой знае какво още. В следващия момент се хлъзгаш по разхвърляни проспекти на Евротел*. Скипи три пъти годишно си купува нов мобилен телефон, всеки месец сменя избраната тарифа и постоянно изчислява оставащите му минути, въпреки че много-много няма на кого да се обажда. От Единицата и от Тройката се чува хъркането на двамата ми съквартиранти, а на корковата дъска в тъмнината се откроява бяло хартиено квадратче с последния безуспешен опит за месечно разпределение на дежурства за почистване. Тихо отваряш вратата към банята, пипнешком намираш гумената вагина, която през един дъждовен уикенд преди две години Скипи инсталира на стената вместо електрически ключ, притискаш срамните устни една към друга и запалваш лампата. После бавно отваряш очи: на невероятно мръсната мивка има три самобръсначки. Огледалото над тях е опръскано с толкова пасти за зъби, че започва да напомня несполучлива абстрактна живопис. Пускаш водата, източваш я и наблюдюваш бръчките под очите си и на челото. Слушаш как водата изчезва в канала – в тишината на нощния апартамент този звук ти се струва сякаш по-значим, отколкото през деня. Като че ли съдържа някакво кодирано послание – послание до теб: Нищо свястно, а, приятел? И по-зле ще става... Издава Колибри. |
Няма коментари
