Запознавам се с Надава Ароновиц на фестивала в Балчик на точната дата за начало на едно ново приятелство. Защото първите реплики, които си разменихме след "здрасти" и "откъде си", бяха Shana Tova, което значи “Честита нова година”. След като го изненадах с познанията си по иврит (които се изчерпват с 2-3 изречения) и по еврейския календар, той ме изненада с двойно повече неща.

Например, по някакъв начин, абсолютно всички теми, които му зададох, се оказаха актуални за него. Отгоре на всичко го разпитвах за куриозите, свързани с насилието и войната в Израел, доста преди да разбера, че филмът му до голяма степен е свързан точно с това.

Така или иначе, Надав е фантастичен човек. Говори бавно, ясно и с тона поне на асистент по история на културата. Всъщност се оказа, че точно това учи, и му личи. Адски ерудиран, той най-вероятно е единственият човек, способен да направи сериозен и задълбочен анализ на произведение на Борхес в 5 часа сутринта след няколко опустошени бутилки вино. Както и да цитира (превеждайки на момента от иврит на английски) Кортасар.

Нямаше как да не плеснем с ръце и да не се прегърнем, когато се оказа, че е гледал всичките ми любими филми. Разбира се, бях в шок, когато се оказа, че е гледал всички любими филми на всеки от компанията.

Адски освободен и с откачено и иронично чувство за хумор – тоест – от любимия ни тип хора. Тъкмо когато си мислех, че не е възможно такъв човек да работи нещо от 9 до 5, ми се разкри и забавната му, педантична страна. Оказа се, че пуши по една цигара на ден – в точно определен час. “Традициите отличават посредствените от великите, а?” - се шегувам с него ухилена.

Ами, традиции. Луд купон, тук пуша по три на ден – нещо, което не мога да си позволя в Тел Авив - казва той и за мое учудване отхапва голяма хапка от моето свинско...

Какъв е твоят филм?

Моят филм е “Професионален герой”. Разказва се за таксиметров шофьор, който е отвлечен от Май - военна, която иска да отмъсти за гаджето си, като убие командира, който го е пратил на смърт с армията на Ливан. Той винаги е искал да играе в екшъни и да му се отдаде възможност да бъде звезда. И изведнъж се оказва в обстановка, близка до тази във филмите. Така разбира, че не е това, което е искал и съвсем не му е забавно...

Как измисли историята?

Ами, всъщност, тя е вдъхновена от реален човек. Имаше един дълъг период, в който се возех винаги с един и същи таксиметров шофьор. Той беше забавен и непрекъснато си измисляше истории. Доста подобни на тази на главния ми герой...

Какви са темите ти в момента?

Свобода и секс. Иначе имам много теми, но когато дойде време за филм, може да се окаже, че нямам нищо. Вълнува ме и дебатът между традиция и модерност.

Какво е киното за теб?

Правя филми, защото нямам куража да правя друго. Нямам куража и да не правя нищо. Така че това е единственият вариант. Работя като режисьор в телевизия.

Късометражно или пълнометражно кино?

И двете ми харесват. Мисля, че зависи от историята, която искаш да разкажеш.

Кой филм би заснел ти, ако не беше те изпреварил режисьорът?

“И Бог създаде жената” на Роже Вадим.

Как виждаш бъдещето си на режисьор?

Преди няколко години ми се виждаше доста мрачно. Сега е малко по-цветно. Има много възможности в Израел, защото индустрията се развива.

Мислиш ли, че всеки филм, който правиш, те прави по-добър режисьор?

Не знам дали става, но се учи с всеки следващ. Може би по-скоро се учи как да не прави филми вече, хахааха. Аз със сигурност винаги харесвам последния си филм най-много.

Кой от филмите тук те впечатли?

Харесах “See you”, “Развален телефон”, “Обожателят”.

Коя е твоята голяма кино история?

Имам такава, но е в ембрионално състояние. Затова няма да я разкажа още. Скоро, когато се оформи, може би ще мога да говоря малко повече за нея. Не обичам да си разказвам историите. Обичам да ги снимам.

Лента или дигитално?

И двете. Все пак ако трябва да избирам – лента.

Кое е най-хубавото нещо на фестивала?

Мястото. И красивите жени.