Всяко изкуство е свързано с някаква тайна, с усета за нещо сакрално, за някакво чудо, което ни извежда от реалността. Художникът вижда красотата, в която се влюбва и предава чувството на хората със своите картини.

Анета Ялъмова е един от българските художници, които работят в областта на наивистичната живопис. Старо Търново, с неговите накацали една върху друга къщи, народните вярвания и селския живот дават темите на авторката. „Селска сватба”, „Магарешки инат”, „Младо вино” са някои от наименованията на платната, почерпили вдъхновение от селския бит.

До картините със селска тематика хармонично присъстват търновските пейзажи, населени с фигури, пропити от духа на приказния град. Сякаш биографично се илюстрира раздвоението на душата на човека, чиито корени са в селото, а живото дърво на творческото изразяване витае в атмосферата на града. Мили и прости сюжети, пропити с наивна влюбеност, носталгична меланхолия и иконографска светлина населяват платната на художничката.

Свободата на избора и перфекционизмът на изобразяване са отличителни черти на творческия й почерк. Нейната живопис е твърде разбираема и лъчезарна, силна като поетично-пластично внушение. Тя опоетизира естествената връзка село-град, като вижда града в средновековната му битност, озарен от величие, което тъй лесно и на всяка крачка се усеща във Търново.

Средновековния град естествено преминава във възрожденските улици, с разлюлени от напора на чувствата къщи, населени с хора, чиито лица приличат на икони. Каква по-добра жива вода и творчески хумус за художника от това, родното ти място да е изпълнено с величие от пластовете на времето и присъствието на велики и обикновени хора, чиито чувства и съдби определят духовния облик на цялата нация...

Изложбата на Анета Ялъмова е в галерия Арте от 04.10. до 15.10.2007г.