“Суперяки”(Suberbad) е новата комедия от сплотения и задружен екип, сътворил множество ситкоми и успешните пълнометражни хитове “40-годишен девственик”, “Аз ти и Дюпри” и “Позабременяла”.
Напоследък тези хорa явно хич не си дават почивка и творят комедия след комедия, при това – нелоши.
В новата им продукция режисьорът на “Позабременяла” и “40-годишен девственик” - Джъд Апатоу – е продуцент, а сценарист е актьорът – Сет Роджен. Той и Евън Голдбърг написали историята на “Суперяки” на 13.
Двамата даже кръстили героите на себе си и Сет си мечтаел да се изиграе. Но понеже вече очевидно не изглежда като колежанин, се задоволил с не по-малко идиотската роля на бавноразвиващ се кретен-полицай.
В двете главните роли пък са Джона Хил – смешният влюбен в Евън асистент от “Всемогъщия Евън”, и Майкъл Сера, който снима приблизително откакто се е родил. Те са местните лузъри в гимназията, предстои им тежката първа година в колеж, обсебени са от желанието най-после да правят секс за първи път.
Говорят за това приблизително 90% от времето. Останалите 10 процента са запълнени с любов, други страхове от трудната възраст и всякакви абсурдни смешки.
Третият в компанията им е Фогел (в ролята - Кристофър Минтс-Плас), който е една идея по-смотан от Сет и Евън (да, възможно е!) и общо взето се разчупва докато движи с двамата най-големи малоумници сред полицаите и най-големите полицаи сред малоумниците.
Ако историята за появата на цялата тази компания, плюс още няколко откачени, на един много важен тийн-купон ви се струва банална (за справка - “Американски пай” например), не сте на прав път.
Защото, макар “Суперяки” да е направен с толкова неща, които вече сме виждали, той е изненадващ, супер забавен и на моменти – направо тъжен. Диалогът очаквано е изключително хитър и завъртян, персонажите са толкова искрени и истински, че от време на време буквално ти се иска да ги гушнеш (не пробвай, лелката в киното се сърди).
Филмът върви реалистично, без прекалено хиперболизирани ситуации и, макар че смешките все още са неща тип “мацка танцува със Сет и се оказва, че го е омацала по крачола с месечния си цикъл”, като цяло хуморът произхожда от малките нюанси и затруднения, които хормоните безмилостно поднасят на американските деца.
Случките са навързани помежду си неочаквано и това те държи в напрежение до следващата изненада, от която гърчиш лице и състрадателно казвал “оууууу”.
Изобщо, цялата продукция си е тийн-екшън за това на какво са способни хората за алкохол и секс. И в същото време – как точно сексът и алкохолът, когато ги получиш, се оказват по-малко важни от приятелството и здравия разсъдък.
Затова “Суперяки” ни харесва. Наистина. Дори ни разсмя. И си спомнихме, че никак не е лесно да се разделиш с детството и да минеш във възрастта на свирките, презервативите с лубрикант, лудите купони, невиртуалните гаджета и тежките наркотици. Не че ние сме минали в нея, хехе.
