Капоти. Труман Капоти. Толкова го харесваме, че обикновено не ни трябва нищо друго, за да се навием да прочетем нова книга. Изданието на Колибри обаче ни обещава няколко неща, които се залуважа да споменем, преди да се отпуснем в плетените си столове с лула в уста и да потънем в света на един от най-интересните писатели на 20 век.

„Музика за хамелеони“ е сборник с репортажи, предшественик на „Хладнокръвно”, където повествователният талант на големия Труман Капоти се разгръща до несрещана преди това степен и го превръща в родоначалник на ново литературно течение – художествената документалистика.

„Музика за хамелеони” ни среща с безупречно соанирана креолска аристократка, отпиваща деликатно абсент в елегантния си салон на остров Мартиника, със злостен убиец, изпращащ на бъдещите си жертви зловещи предупреждения под формата на миниатюрни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, луд по дванайсетгодишно момиче, което дори не е виждал.

Срещаме и самия Капоти, който – независимо дали пуши в компанията на жената, която му чисти, или си разменя пикантни сексуални клюки с Мерилин Монро – си остава неизменно най-елегантният злобар и най-състрадателният автор, насочил поглед към обществената фауна на своето време.

Пет от тринайсетте „бижута” излизат за първи път на български език. Те са били спестени на нашия читател при първото издание през 1981 г., тъй като в тях се говори открито за секс, за хомосексуалността на автора, а и за някои политически пристрастия, сметнати навремето за неподходящи.

А ние мислим, че сега е подходящото време за един малък литературен оргазъм. И ще си го доставим най-безскрупулно.