Ако трябва да бъдем честни, винаги сме харесвали повече филмите на братята Уашовски, отколкото тези на братята Фарели. Но понеже няма нищо общо (освен че все са братя), ще кажем просто, че новият филм на Боби и Питър Фарели според нас е наистина погром.

“Хем сърби, хем боли” (The Heartbreak Kid) е обявен за комедия, но всъщност по-скоро се класира за жанра приспивни филми. И това го казвам съвсем буквално – докато аз се мъчех да го гледам и да открия някакъв смисъл да се пръснат много пари и много труд (на много хора) над него, приятелят ми тънеше в трети сън без никакви угризения.

Преди години, когато в България излязоха “Аз, моя милост и Айрин” и особено “Ах, тази Мери”, те бяха адски популярни сред тийнейджърите тук. Бяха и адски смешни. След това доста ни поразочароваха с “Лепнат за теб”, “Момиче за един сезон” също свали летвата, а последният им филм направо издрънча на дъното на казана с фенове, който беше пълен отначало.

“Хем сърби, хем боли” е с по принцип забавния Бен Стилър в главната роля. Той играе един вечен ерген, неориентиран и не особено привлекателен, особено лош сваляч, но по някаква странна причина – вечно отказващ да се ожени, поради убеждението, че ще си намери нещо по-добро.

Голямата му грешка е, че в момент на слабост обръща внимание на приятеля си (примерен съпруг под чехъл) и баща си (вечно възбуден и полово активен веселяк) и се жени буквално за първата срещната. Тя е секси блондинка с привидно добро сърце (макар че кой ти гледа сърцето, като е прикрито с големи гърди и тясна блузка).

Разбира се, това не свършва добре нито за него, нито за нея и истината за тоталната им несъвместимост излиза наяве на медения им месец. И, докато тя със слънчеви изгаряния от висока степен, плюска в стаята, той среща идеалната жена. Оттам нататък всичко се скофтва.

Както може да се очаква, братята са набухали във филма (който всъщност е римейк на лента от 70-те) много шеги и простотии, най-вече за секс, храна, отделителни нужди и неудобни ситуации. Признавам, че чух няколко пъти смях в залата, и аз се позасмях, но като че ли по-стабилното състояние беше спокойното дишане на седалката до мен.

Равен сценарий, самоцелни лъжи, ненужно влачене на действието, дълго скофтване на ситуацията, от което се излиза по крайно неправдоподобен и плосък начин.

Който хич няма да изкефи романтичните женски души, а за мъжките няма как да гарантирам, при условие, че експериментите показват емпирично доказан приспивателен ефект...

Изобщо – май не си заслужава да си харчите парите за филма. И да запълвате място на личния си компютър също.