Повечето хора биха си помислили, че напоследък няма много общи неща между Джузепе Торнаторе, Антонио Бандерас и Франсис Форд Копола. Общото обаче е Киномания и фактът, че прекрасните последни филми на тримата бяха излъчени по време на тазгодишната световна кинопанорама.
Другото общо е, че ни изненадаха и потресоха. И ужасно ни харесаха.
“Непознатата” е десетият филм на Торнаторе. И макар че в България са по-популярни романтичните и магични ленти на режисьора (като “Легенда за пианиста”, “Ново кино “Парадизо” и “Малена”), той без проблеми ни потапя дълбоко в драматичния трилър. В него красотата на кадъра и режисьорското майсторство по особен начин се сработват, за да се придаде цялата болка и съспенс, които са нужни, за да си нащрек през цялото време. В определени моменти имаш нужда да стиснеш някоя близка ръка в киното, а в други искаш едновременно да затвориш очи от страх (като дете) и да гледаш ококорено.
Номиниран за Европейските филмови награди и за Оскар, “Непознатата” разказва историята на една украинка с тъмно минало (в ролята – невероятната Ксения Рапопорт), която прилага всякакви законни и незаконни методи, за да се сдобие с работа като бавачка в богато италианско семейство, чието дете страда от рядка неврологична болест.
Музиката още от първите няколко минути те кара да настръхваш и да очакваш всеки момент да се случи нещо наистина отвратително – и то се случва – в спомените на Ирена и наяве. Целият филм е потопен в ужасни предчувствия, спомени, трупове и болезнена нежност. Всички рани – вътрешни, външни, стари и нови, не те оставят до края и лудостта, която звучи в интервалите на цигулките (композитор е Енио Мориконе) води до разплитането на ужасяващия сюжет. Нетипичен и добър, филмът ни остави безмълвни и замислени.
Горе-долу в същото състояние излязохме от прожекцията на новия филм на Копола - „Младост без младост“.
Новата лента на създателя на легендарната четирилогия „Кръстникът“ и на София Копола (едно съвсем не лошо творение) ни изненада с посоката си. От една страна, тя може да се разглежда като завръщане на режисьора към Източна Европа и по-точно - Румъния (след големия успех на „Дракула“), а по-широк контекст – направо излитане към изтока.
Историята се върти около Доминик Матей - румънски професор по лингвистика, който, поразен от гръм на улицата, се оказва с 30 години по-млад, тройно по-умен и с няколко невероятни способности като бонус. Оказва се и на неподходящото място в неподходящото време, защото след промяната от него силно се интересуват нацистките учени, които междувременно правят високоволтови експерименти, за да пробват дали живите организми, подложени на огромен волтаж, вместо да прегорят, ще вземат да си променят душата.
От момента, в който ученият попада в изгнание, сюжетът на филма прави неочакван завой към Изтока и Малайзия, към Египет, Ведите и Упанишадите. Към философията на древността, съвременността и песимистичните теории за развитието на света. Страхотната главна роля, която прави Тим Рот, е впечатляващо подкрепена от Бруно Ганц, Мат Деймън и красивата Александра Мария Лара. И Копола завърта целия филм в неочаквана и малко странна за него посока.
Не толкова изненадани се оказвахме на филма „Летен дъжд“ на Антонио Бандерас (втори в режисьорската му кариера след „Луди в Алабама“). Не че още от първия кадър не бяхме впечатлени от визуалните решения и от балерината с червена пачка, която танцува в болницата по време на операция (не толкова смешно решение като в „Ах, този джаз“, но пък красиво и завладяващо, като в „Говори с нея“ като усещане). Просто историята, както и развитието на сюжета, бяха доста предвидими.
Любимото ни решение в сценария (както и в романа на Антонио Солер) е гласът зад кадър. Според някои прекалено разказвателен, той чудесно кореспондира с английското заглавие (преведено на български), макар самият Бандерас да настоява, че филмът се казва „Пътят на англичаните“.
Забавен каданс на много от сцените, тръпчива младежка страст, лаконичен диалог, палитра от цветове и атмосферни и емоционални състояния – всичко това прави “Летен дъжд” поетичен, леко тъжен, много красив, смешен по испански и доста сполучлив втори филм.
В заключение – предстоят чудесни неща на Киномания.
Ние не бихме пропуснали от тук нататък “Алегро”, “Из Париж”, “Полет във вселената”, “Тигърът и снегът”, “На сляпо”, “Фадо”, “Науката на съня”, “Персеполис”, “Приказки от Землемория” и “Контрол”. Освен тях ще гледаме и други.
Предлагаме да го направиш и ти...
24.05.2011 08:02
24.05.2011 15:30
25.05.2011 18:33
28.05.2011 14:04
31.05.2011 17:51
