Четиридесет години след смъртта на Че Гевара ликът му все още може да се види навсякъде. Представят го като мъченик на революцията, жертвал живота си, за да помогне на бедните в Латинска Америка. Списание „Тайм” го обяви за една от личностите-икони на ХХ век, Холивуд направи филм за него, звезди като Анджелина Джоли, Мадона, Карлос Сантана, и др. носят фланелки, бижута или татуировки с неговия лик.
В новата книга на издателска къща Мак обаче, той е представен в съвсем друга светлина.
Истината винаги има поне две страни и в „Истинският Че Гевара” на Умберто Фонтова революционерът съвсем не е нежна душа и самоотвержен герой – той е яростен комунист, който не се колебае да разстреля бременна в шестия месец жена, чието единствено престъпление е, че семейството й му се противопоставя.
Че също е самозван лекар, абсурдно некомпетентен партизанин и нещастен подлизурко. Обгражда се с невероятен лукс, докато се представя за „човек от народа”. Планира да хвърли атомна бомба върху Ню Йорк.
В своята книга Умберто Фонтова, кубински емигрант, развенчава редица митове за „световния символ на революцията”. Заради кръвожадната му омраза към „капитализма” Фонтова нарича Че „кръстник на модерния тероризъм”.
Експлозивният език на Фонтова поддържа жив интереса на дори на читатели, които не са съгласни с неговите твърдения. Но те се базират на серия интервюта с оцелели от зверствата на кубинския режим, както и на свидетелствата на американския агент на ЦРУ, разпитал Гевара преди боливийското правителство да го екзекутира на 9 октомври 1967 г.
Четиридесет години след смъртта на Че Гевара тази книга ни подканя да свикнем с мисълта, че Че е мъртъв. И по възможност да не бъдем сред „полезните идиоти”, които го обожествяват.
Съгласни или не, сме длъжни да видим и другата страна на монетата...
Издава Мак.
В същност, Народът /гражданите/ поиска ...
Откраднатите Поршета
Мисля, че дори поради най-елементарно възпитание и учтивост е недопустимо публикуването на подобни редове:
"Четиридесет години след смъртта на Че Гевара тази книга ни подканя да свикнем с мисълта, че Че е мъртъв. И по възможност да не бъдем сред „полезните идиоти”, които го обожествяват."
Дразнят и явно неверни твърдения:
"Обгражда се с невероятен лукс, докато се представя за „човек от народа”.
През почивните си дни Че е ходил да работи на захарните плантации. Винаги е живял изключително скромно. Безброй жени по света са били влюбени в него, а той жертва живота си, борейки се за каузата на унижените и оскърбените. Партизанският му живот е съпътстван с жестоки лишения, за които странно защо жалкият платен драскач написал тази анти-книга не споменава.
Умберто Фонтова е един анонимник, поръчков клеветник, чакал, който се нахвърля върху мъртвия лъв и който никой няма да чете освен зомбираните почитатели на Буш и престъпната американска политика.
Ето какво мисли за безсмъртния аржентинец големият френски философ Жан-Пол Сартр:
„Че Гевара е част от големите митове на това столетие. Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха.“
Всеки, който иска да научи повече, за незабравимия Команданте може да прочете следните линкове:
http://iw69.blog.bg/viewpost.php?id=121526
http://iw69.blog.bg/viewpost.php?id=118366
Но нека пигмеите се опитват да достигнат титаните - един ден сами няма да усетят как от гонители се превръщат в последователи... като онзи римски войник на кръста...
В нея няма тръврдения ,а цитати, няма анализ, а суха инфромация.
Всеки има право да каже за всеки каквото иска. Затова има свобода на словото. Авторът е казал, хората са го издали:))
колкото до мен, след като прочетох книгата си имам мнение. Но то не е изразено тук. Горе има само цитати информация.
Какво ще каже за държавите-световните борци за добруване на човечеството?
24.05.2011 10:25
24.05.2011 15:42
25.05.2011 18:11
28.05.2011 14:37