Във Виртуалната ера има едно изкуство, което е толкова живо, колкото и преди век. То, като последен войн, се бори срещу пуканките и колата. Разбира се, говоря за театъра и тези дни съм особено горда с две неща около него, които доказват, че той и Интернет не са скарани и не стоят от двете страни на барикадата.

И след като експертите предричаха смъртта му след появата на киното и  телевизията, се оказа, че нито те, нито дори Интернет успя да го погребе. Дори напротив – живото може да съжителства в любов и разбиратество с виртуалното без никакъв проблем.

Първото доказателство беше нещо съвсем ново в Българското интернет-пространство. Или единственият и първи блог на театър.

Новобранецът сред блогърите е "Сълза и смях", а блогът му е на salzaismiah.blog.bg

В него модераторката (драматург и PR на Сълзата) Кремена Димитрова по забавен и оригинален начин ни въвежда в живота на театъра.

Там присъстват най-смешните грешки на касата (например вместо билети за “Красиви тела” хората поръчват за "Кървави тела", "Божествени тела" или "Голи тела", вместо за "Преспанските камбани" – за "Спартанските камбани", вместо за "Големанов" – за "Грамадански").

Блогът предлага и няколко дискусии по интересни теми (например "халтура срещу култура в театъра", или "кой е по-добър Михал Мишкоед – Светослав Добрев или Георги Парцалев").

Можем да видим съобщения какво се играе в следващите вечери, редом с разсъждения за културата в сутрешните блокове на телевизиите, както и за относителността на красотата.

Изобщо – мястото е адски интересно и ни харесва.

Междувременно в Интернет се появи още една чудесна инициатива, а именно – сайтът www.bgteatri.com.

То представлява красив и достъпен портал за българите в чужбина, които искат да бъдат в час със случващото се в българските театри. Услугата е и за всички, които са в България, само дето не се сещам за човек, който ще даде 10 евро да гледа постановка в къщи, при условие, че може за по-малко пари да изпита цялата магия на театъра там, където тя се случва.

В портала всяка вечер се излъчвт постановки наживо от залата. Обаче не се бъркайте – това не е телевизионен театър, какъвто имаше едно време по националните телевизии. Става дума за истинско реалити – публиката е в залата, актьорите играят, а камера и микрофон наживо предават идеални звук и картина.

Наистина ни се струва чудесно българите в чужбина да бъдат приобщени към културния живот на страната и вярваме, че този сайт е една от възможностите. Проектът има за цел и да популяризира родните артисти сред сформираните български общности.

Освен това е помислено и за евентуалните проблеми, които биха могли да възникнат около часовата разлика.  Всяко представление, за което е закупен билет от някоя точка на планетата, ще може да гледа в рамките на 24 часа на запис (в случай че не може наживо).

Засега към инициативата са се присъединили Младежкият и Народният театър, но организаторите очакват подкрепа от всички останали.

Изобщо – хубави неща се случват. Не ги изпускайте. Защото да се ходи на театър е модерно. Все още.

Сега да видим как ще се приеме.
Поздрави за статията!

Защо да не искат да гледат от вкъщи? Ако са от Варна, например, няма ли да им е по-изгодно и удобно да си пуснат PC-то, вместо да пропътуват половин БГ за да гледат постановката? А и още нещо, не могат да се купят билети онлайн, ако системата засече, че сте на територията на България.