Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2007 11:41 - Приказна скороговорка, или интервю с една поетична блогърка
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 1444 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 28.12.2007 12:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Чух за Марица за първи път преди около година – от колегата Савчев, който разнасяше градски легенди около нея и нейното специално и невероятно секси френско “р”. Всъщност, ако има дума, която я описва най-добре, сигурно би била “приказна”. В думата има “р”, разбира се!

Иначе я харесвам заради специфичния й говор, фееричните облекла, безумната въздушна поезия и жаждата за изкуство и живеене.

За първи път се срещнахме на симпатично поетично четене, след което последва бясно нареждане на пъзел от общи познати, който доведе до четенето на Стефан и Красимира, после -  концерта на Мила Георгиева и завърши с Remember Sofia Underground и прекрасно домашно парти в дома на един поет и неговия брат. Накрая, когато започнахме "случайно" да се срещаме всеки ден, с нея окончателно решихме, че пътищата ни нееднозначно са се пресекли и ударихме по вино по случая.

Иначе тя е Марица Колчева, родена през 1986 в гр. София, студентка по кинознание в НАТФИЗ, носител на награди от различни поетични конкурси, съавтор и художник на комиксовата поредица "Гъвко и Мръвко". Новата й книга се казва “Стратегии за дълбоко дишане” и я издава “Жанет 45”.

Kак ставаш?

Бавно.

Как лягаш?

Късно.

Коя е най-мръсната дума?

Няма такава. Но може би най-неприятната е някоя с много “р”-та, която трябва да кажа.

Какво те ядосва?

Нахалството и агресията.

Какво би направила, ако си всемогъща?

Абсолютно нищо.

Добре, да го кажем така – не си всемогъща, но имаш право на 3 желания. Какво са?

Само едно имам. Като малка, когато си представях как хващам златната рибка, си казвах, че ще й поискам само едно нещо – всичките ми желания да се сбъдват.

Кога си доволна?

Никога не съм доволна. По-скоро деля състоянията на спокойна и неспокойна. И двете са хубави.

Защо реши да издадеш книга?

Аз дори нямам чувството, че сама съм решила. По-скоро някакси се озовах в такава ситуация. Но сега ми се услажда. Не беше така, докато си мислех, че ще я издам, не съм копняла да я издам, но сега е много приятно.

Казвам ти - на порно филми плача
Като символ на невинността

“Господ е наемен убиец”

Наистина ли плачеш на порно филми?

Ами да, случвало се е. Може би защото си мисля за тъжни неща.

В стихотворенията ти много често има приказност. Четеш ли приказки?

Да, много обичам приказки. Най-любимите ми са свързани с един спомен – за онези сините грамофонни плочи. И помня “Снежната кралица”, “Абаносовия кон”, “Лукво” и други такива.

Чест  мотив в поезията ти е и тялото и телесността, самоопределянето чрез тялото и бягството от идентификация с него. С както те привлича темата?

Ами по принцип съм в доста добри отношения с тялото си. Харесвам си тялото, разбираме се. Иначе, може би защото се вълнувам от хората, ме вълнуват телата им – като отделна и неделима част от човешкото.

Колегата Савчев каза да те питам кой е непознатият мъж, който маструбира в киното от “Сбогом на оръжията”:

Броненосецът Потьомкин,
непознатият мъж,
който маструбира в киното,
жената на военния
с широкоекранна шапка

за всички днес
един и същи край

Ха-ха, питай Стефан (Иванов – бел. а.), моля те! Неговите истории са супер забавни. Ох, ами човекът, който маструбира в киното е един ужасен човек, какво друго мога да кажа. Последно се засякохме когато със Стефан гледахме “200 цигари”.

Разбира се, по стара традиция, той се появи – вече го познаваме. Един възрастен човек - много неприятен. Сяда пет реда пред нас и ние го дебнем да почне да маструбира. Решихме да светнем лампите, светнахме и Стефан с всичка сила и един чадър удари по стола му.

Стресна се, ама какво да ти кажа. Явно е някакъв ненормален. Той погледна назад и каза “Ти война ли искаш – ето ти война, давам ти я! ”. Ужасен е той, ама то всеки, който ходи на кино в София го знае. Аз все се бъзикам – аз на тоя човек стихотворение съм му посветила, муза ми е станал, а той война ми обявява... Ужас...

Ти доста се колеба какво да учиш. В крайна сметка избра кинознанието пред журналистиката. Защо? Какво научаваш чрез филмите?

О, аз това винаги съм го знаела – имам предвид, че няма да се занимавам с журналистика и че искам да уча кинознание. Киното ме учи на образи.

Ако твоят живот беше филм, какъв щеше да е?

По-скоро моята книга би била филм. Или още по-вероятно – моментна снимка.

Какво има на нея?

Образи не на фокус. Дървета и слаби жени.

Знам, че много пътуваш. Какво търсиш?

Забравила съм отдавна ха-ха. Пътуването е някаква дрога. Успокоява ме. Бягство, което ми е много присъщо. Имам нужда от това бягство.

Кой момент не би заснела?

Много са. Повечето.

Изпадаш ли често в носталгия към миналото, или си по-скоро човек на настоящето?

Постоянно живея в някаква носталгия, която дори не е оправдана по някакъв начин. Постоянно тъгувам по неща, които не съм изживяла. Постоянно.

Какво е общото между писането, рисуването, фотографията и дишането?

Ами дишането е необходимо и за трите.

Кое е най-важното за писането?

Четенето. Според мен това е най-важното, основополагащото. Има хора, които пишат добре без да са чели много, но според мен четенето е много важно, защото култивира.

Кои са твоите учители по писане?

Много са. Примерно Збигнев Херберт или Виргиния Захариева, Елин Рахнев. Кой ли не. Скоро някой ме попита кой ми е любимият поет. Пошегувах се, че е Борис Виан – но не заради поезията му. Защото Борис Виан като прозаик ми е любимият поет

Кога пишеш по-добре – когато си щастлива, или когато си тъжна?

По-скоро когато не съм емоционална, когато нищо не чувствам. Може би това противоречи на общоприетото схващане, но тогава се получава най-хубаво.

Рисуваш ли напоследък?

Не. Всеки трябва да си знае мястото и какво може да прави най-добре. На мен като че ли не ми е там мястото...

Твоите родители за художници. Кой е най-важният урок, на който са те научили?

На усет към красивото. Не знам дали това е най-важният урок, но сега за него се сещам....

Защо си направи блог? Какво ти дава писането в интернет?

Направих си, защото съм ексхибиционист. Блогът за мен е ексхибиционизъм и психотерапия.

Какво слушаш напоследък?

Някакви уейвърски неща – Ник Кейв, Joy Division, такива работи.

Един друг поет определи стиховете ти като “шоколад със синьо сирене”. Сега кое е повече – шоколадът или сиренето?

Хо хо хо определено шоколадът.

Ти си?

Хората, с които общувам. Аз съм всички тях. 

Марица е на tinyblizzard.blog.bg




Гласувай:
0



1. анонимен - s25a
29.12.2007 01:38
s25a
цитирай
2. candysays - Интересно
29.12.2007 11:57
ми беше да прочета.

Тенкс ;)
цитирай
3. aciburn - Браво:)
29.12.2007 18:02
Не бях чувала за тази мацка, а сега съм зарибена:) Интервюто е много интересно, поздравления ;)
цитирай
4. felixkotkov - Моля, моля
29.12.2007 23:31
и за мен беше доста интересно.. марица е пич!
цитирай
5. aciburn - :)
30.12.2007 15:39
Напоследък много добри български млади автори откривам. Преди време се зарибих по Стефан Иванов, сега по поезията на Марица :) Има хляб в българската младеж :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 2211597
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205