Театърът не е това, което беше. И ако Питър Брук твърди, че за да се случи той трябва само един човек, който да говори и един, който да го слуша, то мястото, където това съприкосновение се случва, не е важно.
Може би заради това, а може би поради липса на алтернативно пространство, където да се случва изкуството на младите български творци, доста от тях се ориентират към правенето на театър в клубна среда.
Така например, в последните години се потопихме в нощните куклени фантазии на Магдалена Митева в старата О, Шипка и Три Уши и Nightsongs (реж. Петър Стойчев) в Хамбара. Покрай последното запомних Антони Райжеков – алтернативен и талантлив млад артист, който ме впечатлява вече толкова пъти, че съм 100% сигурна в бляскавото му бъдеще, каквото и да е то.
След като направи "Крап" с Наум Шопов в Народния, множество прекрасни концерти с Popara и наистина невероятния мултумедиен проект Mediabox (Remember Sofia Underground!) през 2007-ма, тази година той се завръща към алтернативните пространства, където се случва театърът.
Идеята този път е за театър в апартамент. Не е нова, но пък е направена по различен и впечатляващ начин.
Предстaвлението се играе в "Апартаментът" - на ул."Неофит Рилски" 68 на 16 и 17 януари от 20.00 часа.
Действието се развива в няколко стаи, в една от тях го гледа публиката на живо. От началото до края на спектакъла работи оператор (Мартин Микуш), който го заснема. Видеото се прожектира в трета стая в реално време на голям екран, придавайки допълнително измерение на случващото се.
Пиесата е "Завръщане" по текстове на Харолд Пинтър. Участват адски истинската Биляна Казакова-Угринска, забавната Жанет Йовчева ( редовно ни разсмива в Сатирата и Сълзата, но тук е наистина адски смешна и характерна) и Петър Пейков. Те внимателно сътворяват магията на един особен реалити-театър, в който зрителят е свидетел, косвен участник и в същото време – невидим дух, допуснат до една чужда интимност. Позволено му е да съпреживява, но по-скоро от него се иска внимателно да наблюдава. Защото онова, което се случва пред него, е една психологически аргументирана, органична и странна реалност.
В нея едно семейство е посетено от стара приятелка. И в дълбоката aнглийска провинция едно гостуване разбужда спомените за миналото, в което героите са "били".
"Често изборите, които правим в живота си в желанието си да постигнем щастието, ни лишават от нашата идентичност и свобода. Често това ни отнема повече, отколкото можем да допуснем, и в резултат загубваме себе си, загубваме способността "да бъдем". Каква е цената, която трябва да платим, за това да се върнем към себе си?" - пита се режисьорът и чрез спектакъла се опитва да стигна до отговора последователно и аргументирано.
Ужасно харесах онова, което се е получило. Заради прекрасната игра на актьорите, на които вярвам през цялото време при условие, че играят на метър от мен, заради текста, брилянтния диалог, който като лабиринт ни води през дебрите на три изтерзани емоционално и психически същества. Режисурата и намерените десетки нови смисли в текста, изобразени с различни обрати в поведението, действията и изражението на актьорите превръщат случващото се пред мен в едно изящно, елегантно и добре направено представление.
Затова горещо го препоръчвам на всички отегчени от традиционната българска сцена или институцията на театъра въобще. Изобщо – изкуството се случва независимо от средата, в която е. Ако не вярвате – в близките вечери може сами да проверите!
"Завръщане" е на http://gateway.bg/RETURN/
