"На прага на рая" е последният филм на Фатих Акин, който беше представен на София Филм Фест, а вече можеш да го гледаш и в кината.

Лентата ни разхожда между Турция и Германия – фон за сложна плетеница от човешки съдби, пътища и истории.

Главните персонажи са 5, а покрай тях се появяват още няколко и заформят една игра на невероятности. И въпреки че всички случки могат съвсем лесно да бъдат поставени в графата "като на кино", последното определение, което бих дала за обратите в сценария е "невъзможни".

Лентата ни среща с Али - енергичен седемдесетгодишен младеж, който заживява с Йетер – проститутка на средна възраст. Събитията отвеждат отдадения на книгите син на Али - Неджат, в Истанбул, където търси дъщерята на Йетер – Айтен, докато тя, по ирония на съдбата, се озовава в Германия в търсене на майка си...

Филмът е разделен на три части, в които по интересен начин се преплитат националната идентичност и играта на живота и смъртта, които си прехвърлят топката и играят сет след сет с държавна граница, вместо мрежа.

Всичко е добре, когато свършва добре, още повече, че Фатих Акин ни е лишил от лигавия хепи-енд и ни е поднесъл един от онези свои оптимистични финални специалитети, като в "Солино" и "Срещу стената".

Щастието и надеждата се оказва постижими (за разлика от "Кратко и безболезнено", където надежда нямаше) и незарасналите рани след кризата и катарзиса са лечими по необикновен начин.

Всичко щеше да е прекрасно, само дето... този филм сме го гледали. Начинът, по който режисьорът навързва историята, сам си има история (спомни си  "21 грама", "Вавилон" или "Магнолия").  Отличителната хватка в случая е подправката на националната идентичност. Тя обаче сякаш не ме задържа във филма до край.

Разбира се, историята е чувствена, но не дотолкова, че да ме увлече, да ме потопи в силни и крайни емоции, като "Срещу стената", на който "На прага на рая" е своеобразно продължение (в трилогията “Любов, смърт и дявол”).

За съжаление новата лента не е и особено интелектуално предизвикателство, защото след втория обрат доста лесно предвиждаш, ако не точното развитие, то със сигурност посоката на сюжета.

Разбира се, това е лично мнение, до голяма степен – плод на големи очаквания, обожание и вероятно моментно състояние. Така че със сигурност бих препоръчала на всички фенове на Акин да видят "На прага на рая" – заради всичко, което този чудесен режисьор е направил до момента.

На онези, които досега не са се сблъсквали с негов филм, обаче бих казала: "На прага на Рая" не е най-подходящият вход към творчеството на режисьора...