Защото винаги е било ясно, че нито киното ни е за Оскари, нито музиката – за Грами. Напоследък обаче нещата се променят и на официалната церемония по раздаването на Икарите стана ясно защо.
Тази година наградите на Съюза на артистите в България бяха връчени в Националната опера.
Облеклото на всички гости беше официално, блясъкът и репликата “Честит празник” правеха атмосферата наистина прекрасна.
Дали фалшът се промъкваше между напудрените думи? Не знам, но ако е било така, със сигурност българските актьори са много добри.
Защото това, което се усещаше във въздуха по-скоро беше една приятна приятелска и празнична атмосфера, в която сме се събрали да си кажем “браво” за труда през годината.
Бравото, както неведнъж съм казвала, не е случайно – българският театър (една доста мисионерска дейност), има постановки на световно ниво и двете церемонии, които ги награждават са най-малкото, което може да бъде направено за онези, които стоят зад тях.
Тази година на Икарите със сигурност е имало недоволни. Най-малкото – номинациите и тази година бяха доста спорни и, ако трябва да бъда честна, не съм много съгласна с тях. За това пък, с малки изключения, наградите отидоха точно там, където трябва.
И преди да пристъпим към тях, искам да спомена две неща, които тази година направиха церемонията празник и за мен.
Първото беше, че за първи път като че ли нямаше технически гафове. Нищо не изглеждаше бутафорно, всички си беше бляскаво и в същото време – като между приятели.
Водещите – Дарин и Деян бяха непринудени, забавни и симпатично-неофициални (въпреки малко глуповатия сценарий) и общо взето направиха онова, което примерно Део правеше в началото на музикалните награди.
Освен това, наистина изненадващи и прекрасни бяха изпълненията на арии от театрални актьори. Изсвирени от Нов симфоничен оркестър под диригентството на проф. Румен Цонев, те доказаха, че въпреки липсите в музикалното образование на актьорите у нас, в театрите има наистина впечатляващи гласове.
С удоволствие послушахме Николай Урумов, учудихме се на майсторството и импровизациите на дуета високи руси жени от "Опасни игри" - Нети и Жени Александрова, забавлявахме се с квартета Койна Русева, Станка Калчева, Яна Титова и Йорданка Илова, посмяхме се на цирковата версия на "Кармен" (с Албена Михова по цикламено трико и с лентичка) и се възхитихме на чудесните и професионални изпълнения на Константин Икономов, Стоян Алексиев и Симеон Бончев.
Всичко това беше толкова хубаво, че само по себе си беше достатъчно, да сме предоволни от изживяването. Но имаше още много. Един минус за баналните и изтъркани фрази, които се лееха от всички спонсори, които връчваха награди. И един плюс за всички връчващи, които си замълчаха, за да дадат шанс на наградените да говорят.
Иначе, както се очакваше, най-награждаваното представление беше "Чайка" на Крикор Азарян в Театъра на Армията.
Освен наградите за най-добър спектакъл, режисура, главна женска роля - на Бойка Велкова, и поддържаща мъжка роля - на Мирослав Косев, то косвено спечели наградите и за изключителен принос в театралното изкуство на Азарян, и за най-добри резултати през сезона за Театър Българска Армия, където се играе постановката (награда на Министерството за културата).
За съжаление другият най-номиниран спектакъл – черната комедия "Старицата от Калкута" на Явор Гърдев, който и миналата година остана недооценен с "Крум", получи отличие само за музика – на Калин Николов.
"Мъртвешки танц" от Аугуст Стриндберг на Маргарита Младенова в Театрална работилница "Сфумато" донесе наградата за главна мъжка роля на Владимир Пенев, който със сигурност беше без конкуренция в тази категория.
Другата постановка от програмата – "Жули, Жан и Кристин" пък беше наградена за майсторско техническо осъществяване и за сценография на Даниела Олег Ляхова.
С две награди си тръгна и впечатляващата постановка на Биляна Петрова - "Заболяване на младостта" от Фердинанд Брукнер в Младежкия театър – тя взе наградата за дебют на режисьорката и за поддържаща женска роля - на Ярослава Павлова.
Изключително емоционалната благодарност на Иван Цонев ни разчувства, когато той излезе да получи наградата си за изключителен принос в кукленото театрално изкуство.
Може би ще го наследят носителите на Икар 2008 за куклено изкуство – авторският спектакъл на Мила Коларова под режисурата на Ивелина Стоянова - "Студено".
Както беше обявено, специална награда "Икар" за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света беше връчена на актьорите Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека във връзка с 15-годишнината от създаването на техния театър "Кредо". Те благодариха на преждевременно починалия директор на Театър 199 Валентин Стойчев, който им предостави сцената на театъра, и на преводачите, превели спектаклите им на 12 езика, от които артистите успели да науча "само" девет.
"Икар" за драматургичен текст спечели Яна Борисова - за "Малка пиеса за детска стая", а за критически текст - Румяна Николова за книгата "Актьорският тренинг през 20-и век".
Останалите наградени са Даниел Цочев – "Златен глас" за сериала "Д-р Хаус", Астор за вариететно изкуство и Братя Кондови - за цялостен принос в цирковото изкуство.
Така се търкулна още един сезон. Да си пожелаем повече конкуренция при следващия. И още по-бляскави награди.. Защото ако не ние, то със сигурност българските театрали ги заслужават.
Колкото до режисьурата, отново не мисля, че Чайка е по-лоша от Старицата в това отношение.
Но мисля, че в категорията най-добро представление черната комедия на Явор е по-добро постижение.
Това е моето мнение, разбира се:)
05.07.2008 04:46
прехвалената Старицата... на Явор Гърдев, но само отчасти. Напуснах вбесена от концентрираната гадост, която се лееше уж под формата на изкуство от сцената. Жалко за прекрасните актьори Снежина и Вяра - на каква гнилоч е трябвало да подлагат таланта си. А Вие, уважаеми Явор Гърдев, носител на голям приз отскоро, как
ли с спряхте на такъв ужасяващ текст? Да не би лични комплекси или проблеми у дома? И понеже прочетох някъде, че държите на форумите, приемете горещ съвет:
никога не подценявайте публиката, естетите , нормалните хора, колкото и неопределени да са реакциите им в залата (наблюдавах ги, не знаят как да реагират; някои се хилят от снобщина, други от профанщина!)
Ние не сме животни, ясно ли ви е; много моля, не измъчвайте плахо, неискрено реагиращите зрители с натрапчива грозота! Моля, в никакъв случай не тълкувайте елементарно този призив, т.е. видите ли, нима да си затворим очите за истини? Какво разголване, какви глупости, поне да беше еротика, а то анални отверстия. Не намесвайте зрителя в своя мътен свят-клоака!!! (днес прочетох вдъхновен материал за големия режисьор във в.Стандарт, но пак казвам след видяното - язък за младостта и дарбата!)
Използвайте като отдушник напр. жена си, детето си, говорете си вечер на свещи и вино за задници, ректуми, пръдни - о, да, красота отвсякъде, щом толкова неудържим е поривът за словесна изява.
Хубаво, писал си авторът-евреинът, намерили се хора да тълкуват как ли не язвите в телесата на примата, но Вие! как пък се спряхте именно на това писание? Нима болният анус е най-провокиращата, емблематична тема за Вас? Да, в залата се смееха, но знам, че това са подобни примати, в чиито домове всяка трета дума е пърдене и пр.
И пак ще се повторя:
Господи, да не виждаш милионите предизвикателства, а да се завреш в аналните отверстия и с наслада да напъхаш убийствени монолози в устите на даровити актьори?
Гадост на ен-та степен, която те преследва с асоциации и не нашега те разколебава: аджеба, защо редом с Мариус, с Камен Донев, с гейзера от музика и талант в Ритъм енд блус, ни се поднася тази смрад от болна човешка плът?
Моля, нека българската театрална публика да не бъде доверчива, лековерна, некомпетентна!!!
Не вярвайте, че изглеждате старомодни, ако не приемате психо-аномалиите на Я.Г.
Иначе, поклон пред българската театрална школа!
"Баскервилското куче" в чиято направа участва Салвадор Дали е филм изпълнен със страшно гнусни неща, но сега този филм е шедьовър.
