Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2008 17:43 - Укротяване и бесове по Мариус
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 925 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
От: Елена Пеневаimage

След излизането на новата постановка на Мариус Куркински, мненията на колегите бяха доста противоречиви, а във въздуха се носеше слухът, че най-накрая "той се е осрал".

Още на премиерата, където погледът е най-критичен, много хора си тръгнаха през антракта и не се завърнаха. Други останаха – кой с неугаснало любопитство, кой с нежелание, или от спортна амбиция да го догледа, кой – просто, защото му харесва.

Обвиненията и критиките започнаха да се сипят още на следващия ден и повечето гласяха, че “цялата постановка е изпразнена от смисъл и натъпкана с ефекти тип “Комиците” и че не “сме очаквали такова нещо”...”

За мен обаче, “Укротяване на опърничавата” не беше особена изненада. Всъщност, видях точно това, което си мислех, че ще видя...

Пиесата е класическа Шекспирова комедия, която най-общо се занимава с отношенията между мъжа и жената.

В нея богат търговец има две дъщери - малката е мила и красива (с много обожатели), другата е опърничава (и всички се страхуват от нея).

Бащата обаче решава, че няма да ожени буйната Кейт преди Биянка. Затова всички ухажори на малката се втурват да търсят някой, който да се престраши да се ожени за Кейт и да я укроти. И го намират...

Текстът е специфичен с характерния за ренесанса похват “пиеса в пиеса”- тоест актьорите играят, че играят.

Това е и отправната точка на Мариус – той поставя героите и ситуациите в нещо като съвременен контекст, а на мястото на зрителите настанява типичния обитател на крайните квартали (анцуг, алкохол, агресия, арогантност).

Междувременно самите актьори, които разиграват пиесата, преминават от “аз чета героя си” до “аз съм героя си” - така че спектакълът представлява и размисъл върху актьорската професия (как бавно навлизаш в един друг свят и точно, когато всичко е най-красиво, идат аплодисментите, хонорарите и "изплюването". Нещо, което се случва и със зрителя, между другото).

Стилистиката на представлението е еклектична до кич.

Сценографията и костюмите преминават от споменатите култови шушлякови анцузи и кожени якета с ланци, до бели стилизирани ренесансови тоалети. Има лук, секири и смешни перуки. Има и полилеи (хватка, позната от предишна постановка на Мариус), които променят гледната точка на ставащото.

Актьорите се вихрят в почти всички жанрове – пантомима, импровизации, комедия дел арте, пълна клоунада, нещо като драма и какво ли още не. И са страхотни във всичко.

Друг е въпросът, че смешките сме ги гледали в много от постановките на Теди Москов, или във филмите за Монти Пайтън. Образът на Камен Донев, например, присъства в поне три други спектакъла, има и много други вече употребявани мотиви, образи (двете блондинки), хватки и заигравки дори само в постановките на Мариус.

И всичко изброено до тук служи на една голяма идея, която е и причината “Укротяване на опърничавата” да се случи.

И тази идея е темата за Укротяването.

Но не на жената от мъжа, а на човека – в смисъл на освобождаване от бесовете му. В конкретния случай – при досега с изкуството.

Още на интервюто миналата година, Мариус каза, че театърът е последното място, където зрителят е задължен да седне и "като в болница, или някак насилствено... да мълчи и да слуша".

Каза и че го интересува "напълно редовата публика, заварените хора, които идват и просто не знаят какво да правят със себе си, накъде да гледат. Някои даже гледат в обратната посока, други гледат към тавана, трети... Дотам сме стигнали, дотам сме стигнали...“

Според мен "Сътресение" е по някакъв начин път към този спектакъл - една блестяща крачка към не толкова блестящо представление за "обикновените хора" (които, повярвай, гледат "Комиците", за разлика от критиците).

Може би целта на "Укротяване на опърничавата" е да разсмее по най-прекия начин. В същото време, 3-часовата продължителност задържа човека в онова мълчаливо, слушащо състояние, което Мариус така бленува.

Но, ако имаме забава и слушане, за съжаление идеята на това случване се загубва някъде по пътя.

Началото и навлизането в конфликта е приятно, и търчащите актьори с брадви, ръмженето и смешните моменти са в прилично количество.

Във втората част обаче, този абсурд или трябва да продължи и да бъде доведен до крайност, или да се завърти на 180є и да стане смислен и дълбок. Случва се средният вариант – все по-семпли решения, сериозно-поучителен тон, недоизяснена режисьорска идея, липса за кулминация, обрат, катарзис и край.

Зрителят, подготвян с напоителен смях и абсурди да бъде потопен в театъра, е набързо размагьосан, защото не успява да прочете какво следва от всичката дандания.

И идването на вълшебния момент между съня на Шекспир (в който "участваме") и реалността, не следва от линията на постановката.

"Укротяване на опърничавата" не ме убеди, че чертожникът от "Комедия на слугите", в допира с високото изкуство, ще стане друг. Но пак беше смешен. И мълчах 3 часа.

Ако това не е достатъчно... съжалявам.



Тагове:   Мариус,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Провалът е несъмнен
06.05.2008 10:13
Не зная защо трябва толкова да се увърта. Когато има кич, не може да се говори за стил. Когато няма послание, не означава избягване на нравоучителния тон, а светогледна безпомощност. Половинчатостта на спектакъла е констатирана, но с непременното желание да не се разсъди толкова рекламирания, широко награждавания, всемерно превъзнасяния Мариус. Но така не се прави добра услуга на актьора-режисьор, а се щади неговото самочувствие и така ще продължи разпиляването на все повече "нестрелящи" средства за костюми, масовки, полюлеи, сценични конструкции, осветителски пищности. Изтощителната бъбривост, за която научаваме от рецензията е точно посочена, но този факт изключва екзалтациите за Куркински като за гений от постинга с неговото интервю. Затова на пишещата се налага да огруби възраженията на нехаресалите с грозна дума. А това е "игра с белязани карти", тъй като отклонява справедливостта на несъгласията. Сега вече демонстрирането на театроведска наблюдателност камуфлира дълбочина на анализа, но без да изрича истината, че е платено за липсващи одежди, а ЦАРЯТ Е ГОЛ...
Затова ще трябва да напомням азбучната истина, че дълг на критика не е да пее "осанна", а да анализира как и кога се е стигнало до успех, а кога и защо се е получило разминаване. За творец от ранга на Куркински и с кредита, който неизменно му се гласува, взискателността трябва да е още по-категорична.
цитирай
2. artdnes - Чудесен коментар
06.05.2008 13:51
Наистина съм се старала да не бъда особено остра, а по-скоро анализираща. Съжалявам, че това се чете като камуфлаж на някаква чужда истина. Моята е, че спектакълът е несполучлив опит.
Мисля, че това е доказано с достатъчно аргументи в текста. Но констатацията от миналото интервю...ммм не се отричам от нея. В никакъв случай:))
цитирай
3. orlinstefanov - orlinstefanov - Подписване
06.05.2008 21:42
Анонимността в коментар 1 е непроизволна - поради неголемия ми стаж в блогосферата. Дано не ме заподозрете, че сега бързам да се афиширам, понеже взискателността ми за недостатъчна ясност се коментира благожелателно от самата авторка. Поканвам ви за читатели на моя блог (orlinstefanov), за да се убедите, че избягването на "нерегламентирани" контакти между критици и творци е мое неподправено кредо...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 1680944
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205