Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2008 17:49 - Всичко е любов (видео)
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
0



От: Елена Пенева
image

След “Крум” и “Старицата от Калкута”, Явор Гърдев започна снимките на първия си филм.

И тъкмо, когато бях убедена, че скоро няма да се върне към театъра, дни след приключването на монтажа, той направи премиера на ново представление.

Още преди да я видим, режисьорът сподели, че това е желаното му завръщане към сцената, към водите, в които обикновено плува.

Завръщането беше толкова грандиозно, че си пожелах все по-често да прави филми...

“Валентинов ден” е на руския драматург Иван Вирипаев (познат у нас с “Кислород” и “Археология на сънуването”) и представлява пиесa-послепис на друга пиеса - "Валентин и Валентина" на Михаил Рошчин (история за лудо влюбени тийнейджъри, които правят доста от класическите грешки на младостта).

Сега те са две старици, изгаряни от носталгия по миналото и от обич към Валентин – починалият мъж на животите им. Озарени, а не опустошени от все така силната си любов, те са я превърнали в смисъл на живота и негов еквивалент.

Представлението започва с появата на Жорета Николова, която съска на аванс-сцената с хелиев балон в ръка, а зад нея се издига надуваемата сценография (дело на Никола Тороманов) – едно от най-впечатляващите решения в спектакъла. И след като въздушният декор оформя футуристичната стая, се пренасяме в настоящето на персонажите - 2012 година.

Денят не е случаен – освен рожден ден на Валентина (Жорета Николова), той е и денят, в който голямата й любов – Валентин (Валентин Ганев) е починал преди няколко години. Празникът е повод на гости да дойде Катя (Светлана Янчева) - съпругата на Валентин - и с водка, караници и спомени двете възкресяват постепенно миналото.

Зрителите се пренасят назад във времето, Валентин е материализиран и всичко, което се е случило между тримата, се повтаря - дали насън или просто във въображението - все така реално, болезнено и лудо -  от 1972, през 1985 и 1992, до настоящето.

Едновременно чувствен и разтърсващ, спектакълът ни лишава от мелодрамата (недолюбвана от Гърдев), но ни потапя в толкова силни емоционални състояния, че поне аз не се въздържах да се просълзя на няколко места.

Любовта към Валентин е по-силна дори от омразата между Катя и Валентина. Тя изпълва всяка секунда от постановката и макар често да ни разсмива, по-скоро ни хваща за гърлото – с редуването на истеричен смях и мълчание, вълнение и преглътнати сълзи.

Всички в спектакъла има стопроцентово органично присъствие и изглеждат не по-малко искрени от лудо-влюбените тийнейджъри в парка отсреща.

Виртуозната им игра се дължи както на на сложните движенчески задачи, които режисьорът им е дал (които чисто физически провокират ускорен пулс), така и на искреното им желание – тази постановка е била инициатива на двете актриси - Жорета Николова и Светлана Янчева и според мен, в нея са направили най-добрите си роли от последните години.

Освен изпепеляващи страсти, в спектакъла има адски забавни моменти, произхождащи от заигравката с езика на различното време – тема, която вълнува Явор и в “Дзифт”. По-точно семейството например е “основна клетка на социалистическото общество”, а “Обичам те” - реплика от американски филм.

Всяка година е съпроводена и с типична музика - "Юрая Хийп", "Бийтълс", АББА и "Нирвана" осъществяват потапянето във времето асоциативно и безпроблемно.

Искреният смях, който предизвиква постановката често преминава в преглътнати сълзи. Защото единствено насън се оказва възможно героите, като Майстора и Маргарита, да полетят и да достигнат щастието, пропуснато на Земята.

Отново само в съня е възможно Валентина, която в реалността е опитала да застреля Катя с пушка, да я прегърне и да й каже бълнувайки "Обичам те".

Накрая, това не е просто едно любовно представление. Мотото му гласи: "Времето не съществува. Има само две неща: любов и любов".

Към тях прибавете идея, искреност, талант, смисъл, психологизъм, ирония, оригинална сценография, добра режисура и музикално оформление и стихийна актьорска игра и ще получите “Валентинов ден”.

Ще получите и този безкритичен и неироничен текст за нея - плод на искрена възхита.



“Валентинов ден” е в Малък градски театър “Зад канала” на 13 април, неделя от 19:00 часа.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 1702342
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205