Основният сюжет на „Изгубеният рай” е съдбата на двамата библейски прародители на човечеството – Адам и Ева: нарушаването на Божията забрана и последвалото ги наказание – изгонване от райското блаженство.
Успоредно с тази главна линия на действието, се разгръща и втори сюжет – участта на Сатаната и неговите метежни ангелски опълчения, техният бунт срещу Всемогъщия и последвалото ги наказание – прокуждане от небесното блаженство.
И в двете сфери – земната и небесната – събитията се развиват по идентичен начин, следват една и съща схема.
Тези метод напомня за характерната композиция на зрялата ренесансова драма, в която подсюжетът е често вариация върху централния сюжет и има за задача да хвърли допълнителна светлина върху смисъла на основното действие или да разшири неговия обсег.
Ангелската война може да се възприеме като художествен образ на вечния конфликт между силите на доброто и злото в света, като образ на естествената среда, в която се развива човешката драма.
От друга страна, тя представлява проекция на вътрешната борба в човека – борбата между страстите и разума – и така изнася на сцената на въображението самото съдържание на тази драма.
За автора професор Александър Шурбанов пише:
„Във ведомствения блок на литературната история Джон Милтън отдавна вече е заел полагаемото му се жилище, и то не къде да е, а на най-представителния етаж – врата срещу врата със самия Шекспир.
Но колко различни са тези два съседни апартамента на безсмъртието и какви коренно противоположни светове се откриват от техните прозорци! Шекспировият е обърнат на юг – пред него гъмжи пъстрото многообразие на човешкия свят. Милтъновият гледа на север – към Полярната звезда, и в него се блъскат космически ветрове. ”
Издава: "Захарий Стоянов"
24.05.2011 15:09
25.05.2011 13:27
25.05.2011 19:39
31.05.2011 18:32
