Всъщност, те сливат границите между двете понятия и тотално отричат подобно разделение.

Такава е историята и за Ка Са Уа – млад мъж, който се изправя срещу две световни нефтени компании – френската “Тотал” и американската “Юникал”, искащи да построят газопровод в близост до мястото, където живее.

Издирван от властите, той нелегално пътува между Бирма и Тайланд.

Филмът  “Тотално отричане” е дълга и трудна история за млад човек, който се опитва да спаси семейството и сънародниците си, правейки и невъзможното...

Кой?                                                                                                                                                                                                        Режисьор на филма за Ка Са Уа е Милена Кънева. За нея могат да се кажат много неща. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, след което заминава за Италия. Там работи като журналист за агенцията WTN, в последствие APTN, National Geographic, RAI, CNN.

Снима авторски репортажи в Източна Европа, Африка, Южна Америка и Азия. Продуцент е на филма “Инициацията”, който разказва потресаващи истории за обрязването на жените в Мали.

Продукцията печели първа награда на фестивала “Due Mondi” във Флоренция. Първият й операторски филм през 1997 е за клането на Сем Терра в Елдорадо дос Каражас в Бразилия.

Какво?
“Тотално отричане” е филмът, с който тя гостува на фестивала “Един свят”.

Кога?

“Тотално отричане” се прожектира на 10 май в Чешкия център, където непосредствено след филма, зрителите се срещнаха и с режисьора Милена Кънева. Сега, който иска, може да я намери на най-престижния лазурен бряг – Кан. А филмът й ще имаме възможност да видим на следващите прожекции, част от „Един свят“.

Къде?

Историята ни прехвърля в Бирма – една страна, която е под военна диктатура...

Всички знаем, че за да бъде един филм добър, то зад него стои една добра история. А какво се случва, когато историята е самият живот?

При документалното кино е важна интуицията да намериш добрата история. В “Тотално отричане” тя е универсална. Действието се развива в джунглата и същевременно - в „цивилизацията“.

Едните герои са от Бирма. Те са уникални хора, които са отдалечени от целия свят. Другата част на историята се развива в американски съд.

Оказа се, че филмът говори на езика на всяка една публика, която го е гледала.

Вече е показван на повече от 30 фестивала по света. Видян е от най-различни народи – Южна Корея, Бразилия, Америка, Унгария, Естония, не броя Европа – Франция, Англия...  Така че аз разбрах, че вслушвайки се във вътрешната си интуиция, ще заинтересувам  хората от целия свят.

Още нещо: хубаво е документалното кино да разчита на едно действащо лице. Така то действа на зрителя като в игрален филм. Защото ако персонажът е интересен и харизматичен какъвто е Ка Са Уа, неговите постъпки стават любими и пример за хората.

На не една прожекция са ме питали – защо не направите игрален филм с този герой. Той ги запленява и е останал в мислите им.

Как се срещна с Ка Са Уа?

Случайно. Запали ме историята за 15 души от джунглите, които са тръгнали да съдят две мощни петролни компании. Трябваше да намеря герой, който да разкаже всичко през себе си.

Мисля, че постоянството и страстта към работата винаги възнаграждават. Разбрах за едно от съдебните дела и реших, че не мога да го изпусна. Отидох да снимам.

Организаторите на процеса ми казаха един ден преди това, че имам невероятен късмет, защото тук е и Ка Са Уа.

За първи път го срещнах в едно кафене, заедно със семейството му. Видях млада двойка и тригодишната им дъщеричка, увиснала на рамото на баща си.

Тогава разбрах, че зад този уникален по рода си исторически процес, седят тези двама млади хора. Те са започнали от нула и са го направили с вярата, която я има във всяко човешко същество,  неможещо да седи и да гледа такива несправедливости. Това ме вдъхнови и аз разбрах, че е невъзможно да не направя филма.

Показаха ми и един документ, който доказваше вината на компаниите. Оказа се, че те са знаели какво се случва в Бирма, но са си затваряли очите.

В Америка има закони, но те не важат за третия свят. За това разказва и един от най-силните моменти във филма. Тогава една от героините ми се обръща към съда и казва, че щом няма такива закони, значи законът трябва да се промени.

Звучи като холивудска приказка - двама млади хора успяват да победят компаниите гиганти и то в собствените им държави?

В началото са двама. Постепенно получават поддръжка от различни организации и работят с адвокати, които се занимават с човешки права.

И наистина едно дело, продължило 10 години, променя закона. Сега има 20 такива дела.

Сигурно всеки ден се появява ново искане до американския съд за неща, които се случват в така наречения трети свят – Южна Америка, Азия и Африка.

Компании, които смятат, че безнаказано могат да използват условията в тези страни, за да правят своя безкомпромисен бизнес.

Как се чувствате като част от камъчето, което Давид хвърля към Голиат?

Не минава и седмица без да получа писмо от някой университет и особено от студенти, които изучават право или бизнес. Оказа се, че филмът наистина вдъхновява младите хора.

Те са разбрали за съществуването на „Тотално отричане“ и искат да правят прожекции. Някои университети го закупуват за образователно използване. Това се случва вече в Естония, Словакия, Канада. Филмът е част от тяхната образователна програма. 

И това някак си те кара да се чувстваш удовлетворен, защото и моето усилие бе като да буташ камъните на Сизиф нагоре.

Важното е, че се вижда, че сизифовският труд може да бъде истински удовлетворяващ. Аз не обичам лесните неща.

Какво е предимството да си екипа на филма -  режисьор, продуцент и оператор?

Филмът е за робски труд и аз съм си робинята. От една страна, не знаех колко ще продължи този процес. От друга страна, ако съм знаела, е можело и да не се захвана.

Имаше ли моменти, в които щяхте да се откажете?

Имаше много моменти, особено на втората – третата година. Все пак правиш филм за хора, които не са спрели да вярват. Тяхната битка, за да стигне до победа, е преминала през много поражения. А и компании като Тотал и Юникал, които разполагат с екип от адвокати, работеха неуморно.

Ако загубеха някое дело, веднага обжалваха и понякога печелеха. Беше много трудно. Всеки път, когато решавах да се откажа, виждах моите герои и те ме спираха. А те бяха сигурни, че щом са прави, ще победят.

Те също изживяха моменти на отчаяние и поражение. Силата на Ка Са Уа идваше от това, че хората в джунглата разчитат единствено на него. Те му вярваха и той не можеше да ги изостави.

Така че силата винаги е с теб, ако правиш нещо, което не е за собствена облага. За мен това беше голям експеримент и голямо постижение.

Аз го наричам инициация. Първият филм, който съм правила се казва “Инициацията” и тя продължи с “Тотално отричане”.

Българите сме свикнали да се затваряме в своите страхове и проблеми. Готови ли сме за фестивала “Един свят”?

Голяма грешка е да гледаме само към своите проблеми. Много се радвам, че “Един свят” най-сетне пристигна и в България. Историята в моя филм всъщност е един хепиенд. Тя доказва, че едни хора, които са подложени на глад, побеждават.

Други истории са трагични. Но разказани във фестивала, те имат за задача да ни събудят, защото ако хората се обединяват, ако желанието им за общо добруване е голямо, те ще бъдат по-трудно манипулирани.

В Бирма хората буквално нямат какво да ядат, но са тъй богати на доброта и жажда за живот. Едно такова място е докарано от диктатурата до абсолютна мизерия. Но не съм ги чувала да се оплакват. Тези хора, ако имат една шепа ориз, ще я дадат на госта си. Той да е нахранен, а те ще стоят гладни.

Ние също имаме много добродетели. Аз съм ги получила от моите родители, които съответно от техните. Моята мечта е хората в България да не се втренчват единствено в своите проблеми, а да се почувстват граждани на света.

Ние сме страна, която може да оправи политиката и икономиката си много лесно, но няма гражданско общество.

Може ли документалното кино да променя гледащия и правещия го?  

И то с еднаква сила -  ако е променил правещия, ще промени и гледащия.