Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2008 15:23 - Усещане за Пачино
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове:
0



От: Елена Пенева
image

Ал Пачино по принцип си пада по детективски истории повече, отколкото по любовни.

В новия си филм "88 минути" съчетава и двете, като обаче не се получава нещо цялостно, а по-скоро – половинчато.

Той едва ли е виновен (за Пачино или добро, или нищо), но това изобщо не пречи лентата да е подходяща по-скоро за убиване на време, отколкото за кино-наслада.

Най-вероятно причината за разбъркания и неясен сюжет и леко разочароващия финал е сценаристът Гари Скот Томпсън, който досега е писал за телевизионни сериали и не особено словесния "Бързи и яростни".

Историята на "88 минути" се върти около изключителния съдебен психолог д-р Джак Грам.

Сюжетът без увъртане започва няколко часа преди да бъде изпълнено смъртното наказание на сериен убиец, за чието залавяне и присъда Джак е пряко отговорен.

Сутринта на Грам започва в леглото на хубава жена, продължава с рутинна среща с ФБР и завършва с анонимно обаждане по телефона, че на професора (Джак преподава и в Сиатълския университет) му остават 88 минути живот.

Числото не е случайно, нито обаждането е грешка (макар че щеше да е забавно). От там нататък настава зверска бъркотия между разследване и бягане, която би трябвало да се развива почти в реално време.

Докато е по следите на убиеца, повтарящ почерка на осъдения, Джак отнася гърмежи и взривове като за "Добър ден".

Около него е пълно с жени – всяка е потенциална заподозряна, всяка е психопатка и горкият зрител наистина се чуди да гледа ли, или да чертае мисловни таблици с доказателства и онеправдаващи алибита.

Филмът тече до края в пълен хаос, черешката на който се оказва очакван финал и неправдоподобно обяснение за него.

Аргументацията е толкова слаба, че ако бях съдебен заседател, пред когото с тези доводи прокурорът разкрива мотивация, щях да гласувам за "невинен".

Наистина в "88 минути" съспенс има, но ако трябва да сравним първите с последните 20 минути, май в началото повече се притеснявахме за психолога, а към края - за себе си.

Гледай филма, ако наистина много харесваш Пачино и нямаш нищо против неясни, объркани и неправдоподобни сценарии, в които от време на време се появява убита жена, висяща от тавана на един крак.

Ето къде да го гледаш.

Ето и трейлъра:




Тагове:   усещане,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 2218900
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205