Има и филми, които не е ясно защо се правят.

Просто трениране на занаята – помощник-операторите да разместят кабелите, колеги да поставят осветление (в случая твърде телевизионен филм, но прожектиран на големия екран), актьорите и те (особено българските) да застанат отново пред камера и всички дружно да си вземат хонорара.

Никой не се гордее с това, което е направил, но всички взаимно си ръкопляскат.

Точно такива са филмите, които се прожектират тези дни  в Дом на киното.

Заглавията са от Италия, а тази вечер – 29 май, ако все пак държите – може да видите “Бягство към свободата” със Серджо Кастелито.

Режисьор на военната драма е Карло Карлеи.

Сюжетът се върти около Втората световна война (за кой ли път). И естетвено не казва нищо ново, а да не говорим, че не блести и с естетически предимства.

Действието не ни пренася на фронта, а в градовете на Италия.

Сюжетът ни запознава със случай, в който богат евреин успява да спаси група сънародници.

Филмът е от онези, които прекалено те унасят в атмофсерата на киното, тъй като музиката спира единствено и само, ако някой от героите не продумва.

Твърде описателен, ясен драматургически (и с това погубващ всяка надежда за изненада), “Бягство към свободата”  е като дългите италиански спагети, които твърде досадно се увиват около лъжицата и които никой не спира да консумира, а Карлеи е попрекалил и с бавните каданси.

Гладко, като по вода, доброто побеждава злото. Героите имат майсторски планове и вяра като в приказките.

Далечен опит на режисьора е войната да ни препрати към  “Хензел и Гретел”, но и това е поредният опит на клишето – кино да имитира вече успелите неща.

Защото, ако в “Животът е прекрасен” (също от Италия), Роберто Бенини успя да ни обърне представите за Втората световна като игра, то тук сравненията са твърде откъслечни, недодялани и звучат наивно, да не кажем инфантилно. 

Създава се сълзливо напрежение и около сравнението с "Изборът на Софи".

Главният герой е поставен пред дилема - животът на дъщеря му срещу този на 40 евреи. Наистина изобилстват страшно покъртителни епизоди, които са изникнали от недозабравените стари ленти.

Днес те наистина звучат страшно, защото са се превърнали в безспорни клишета.

Единственото, за което си заслужава да се гледа подобна продукция, е да срещнем актьорите ни Христо Живков, Христо Шопов, Мариус Донкин, Деян Донков (макар и повечето за съвсем кратко)...

Във филма е и Стефан Вълдобрев, на когото преди няколко години кинаджиите харесаха (и затова и наградиха) италианския му акцент в “Изпепеляване” (реж. Станимир Трифонов).

 "Бягство към свободата" е мелодрама, създадена за точно определени зрители - най-вече домакини, които със сигурност ще сготвят добри спагети ала италиано. И може заедно да си ги похапнете пред малкия екран. Такъв е и форматът на филма - телевизионен.

Ето малко и от филма: