Текст за представлението и видео виж тук!

Децата ли са ви проблемът? Деца отдавна няма. И хората забравиха да бъдат хора. "Консумация" и "получаване" характезират животите на болшинството млади.(млади, млади, колко да са млади...)

А вашият спектакъл отговаря ли на въпроси?
Всъщност, едва (ли) задава такива.
Отчаяни напъни за модерно(така му викат поне) изкуство.
И ако не бях научена да не гледам само цялата картинка на готовия продукт, а да я изваждам от рамката, отделяйки нужното внимание и на най-малкия детайл, със заветната цел да намеря (някакъв) смисъл, щях да изляза от залата разочарована...

http://felicity.blog.bg/

----------------------------------------------------------------------------

Хареса ми представлението Амарантос. Текстът те кара да се замисляш и да се питаш как се държим с децата си и дали ние не сме виновни за това което се случва с тях.

Показано е реалното състояние на средата в която децата ни растат. Семейства, в които не се говори отдавна, в които няма комуникация, деца които мислят как да се напият търсейки близост и ласка и разбира се не я получават.

Мислят си за пиене, чалга и секс и забравят последиците или просто не са наясно накъде ще ги отведе този начин на живот. Артистите са много добри.

Не ми хареса единствено силата на звука и кръвта. Малко ми дойдоха в повече, но слава богу имаше и ведри моменти в които да си отдъхнеш от тежката атмосфера. Сцените на сестрите и доктора ме забавляваха много.

ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДА!

Зрител, източник - http://salzaismiah.blog.bg/

-----------------------------------------------------------------------------

Въпреки че представлението „Амарантос“ е представяно от медиите като подходящо за всички възрасти, не е така.

Аз съм на 18 и не се идентифицирам като толкова неосъзната и незряла като Ирина. Никой на моите години не мисли, че родителите му са против него, че го мразят, че не го разбират, че го спират от развлечения само за да му е зле.

Хората си мислят такива неща, когато се напиват за първи път, когато пушат за пръв път, когато опитват трева за пръв път, което се случва към 18 минус 5 години.

Гледната точка на родителите в представлението е представена наистина реално, но все пак "Амарантос" е правено от възрастни - остава и тва да беше зле.

Гледната точка на Ирините – нищо истинско, точно защото е правено от възрастни...

Ако сте родители и искате да видите гледната точка на децата ви – по-добре не си губете времето. Ако сте тийнейджъри и четейки анотацията сте решили че това е нещо ново, провокативно – няма да чуете нищо, което да не са казвали родителите ви, но ще се изумите за колко плоски и слабоумни ви смятат :)

Наталия, ученичка

--------------------------------------------------------------------------------

Всъщност след постановката бях ужасно ядосана, цяла вечер не спрях да се възмущавам - кой пише такива текстове, кой се съгласява да работи по тях и - най-вече - кой позволява тези недоразумения да стигат до голяма сцена?!
амарантос не ми хареса по същия начин, по който не ми хареса михал мишкоед - грозни костюми, неподходящо осветление, плоски шеги, актьори, които няма какво да кажат на сцената по простата причина, че текстът на пиесата се събира на три печатни страници
това беше лошото според мен - слабият текст, който нищо не казва въпреки интересната тема
(самата аз направих аборт преди няколко месеца и високият ръст на бременността/ абортите сред младите в българия ми се стува нещо, за което трябва повече да се говори)

стори ми се, че към края медицинската сестра имаше кратък монолог по темата - данни за бременността/ абортите сред непълнолетните и т.н., но очевидно микрофоните не бяха настроени добре и нищо не се чу

разбира се, просташките реплики нямаше как да ми допаднат, а кючекът към края и подвикванията "върти, сучи" наистина ми дойдоха в повече

хубава е идеята за интерактивност, но според мен не беше изпълнена добре; не биваше да бъде през цялото време, а да се намесва само в определени моменти; по този начин се загуби силата на "второто действие" отзад; през по-голямата част от времето то просто не казваше нищо.

да не говорим и колко нелепо изглежда превключването от една програма на друга, настойките на проектора и медиаплейъра и т.н.

хареса ми едно-единствено нещо - когато към края жълтия балон на ася иванова се спука; знам, че не бива да се смея на този гаф, но той тотално преобърна внушението на финалната сцена - сякаш раждането на бебето е било само мечта, илюзорно бягство, един сапунен мехур, който внезапно се е спукал...

Бистра
Източник - http://salzaismiah.blog.bg/