Началото на интервюто прочети тук

Има ли реакция, или случка около филма, която не очакваше, или искрено те изненада.

Успехът в Карлови Вари изобщо не го очаквах. Отидох там с нагласата да видя фестивал от А-категория, небалкански и да видя как ще работи филмът пред неславянска публика.

Това беше първото показване след Москва.

Една вечер след някоя от прожекциите дойде единият от продуцентите ухилен до ушите и каза, че водим в зрителската класация. После от тези 6 или 7 дена, които оставаха 5 бяхме на първо място. След това – на трето.

Накрая бяхме на 0.02 зад първия филм „12“ на Михалков. Но реално през повечето време водехме – само с една извънредна прожекция.

Това определено не го очаквах. Защото най-важна е реакцията на публиката.

Когато пишеше сценария, имаше ли готови актьори, с които искаше да го заснемеш?

Да, например Ицо Мутафчиев още от началото го мислех за тази роля, защото той е един от най-добрите български кино-актьори. Иво от Чикаго също беше сигурна за Зуека.

Макар че тях ги подложихме на кастинг, актьорите доказаха, че съм бил прав.

Защо избра чужденци за главните роли?

От самото начало Сашко исках да го играе чужденец, така че Карло Любек беше допълнително предимство, че сам по себе си е много близък до героя си, защото той пък е дете на емигранти от Хърватия в Германия и има същата разколебана идентичност.

Между другото, Карло говори по-добре български от Илия Троянов.

От гледна точка на реалността, идеалният вариант щеше да е български актьор, който е роден у нас, но животът му е минал в Германия. Но такъв не намерихме, макар че каствахме и непрофесионални актьори. Карло като се появи, всички ни спечели изведнъж.

За ролята на Бай Дан имаше много български актьори, които стахотно щяха да изиграят ролята, но когато филмът е копродукция, не всички решения са мои. Мики беше предложен от сръбските продуценти и аз изобщо не съжалявам, защото все пак говорим за балкански, но и световен актьор – голямо име.

Резултатът от снимките пък е, че Ицо Мутафчиев в резултат от ролята му го поканиха за голяма роля в сръбски сериал и това е чудесно.

А как се създаде химията между двамата чуждестранни актьори в главните роли – Мики и Карло?

Мики успява да направи химия с всеки човек общо взето. Той е доказателството, че най-големите актьори са и страхотни хора. Ще ти дам само пример с нещо, което се случи на снимките. 

Ти знаеш, беше там – по време на обедна почивка целият екип - осветители, строители, статисти – се нареждаме на опашка за обяд. Мики отказа да минава отпред. 

Каза „откъде накъде, аз не съм по-важен от всички останали в този филм“ и се редеше с всички.

От там насетне лесно става контактът с него.

Като се върнеш назад към снимките, кой момент ти беше най-труден?

Периодът на самите снимки изобщо не ми беше труден. По-трудното беше мъчителният период, в който се чудех ще има ли филм изобщо. От момента, в който продуцентите ми се обадиха, че имам зелена светлина, всичко тръгна по мед и масло.

Има ли светло бъдеще българското кино?

Да, то се възражда и има интерес – това си го спомням още от времето, когато правех „Понеделник 8 Ѕ“. Тогава всички ни разправяха „Вие сте луди, кой ще гледа българско кино?“ обаче аз като се прибирах – тогава живеех на Аксаков – си спомням как улиците опустяваха и прозорците мигаха еднакво в понеделник вечер.

Когато има един добър български филм, това е хубаво за всички, които правим кино. А един лош удря всички останали. Затова много се радвам, че в момента има цели два игрални филма, които носят успехи.

Началото на интервюто прочети тук