Сега от дистанцията на времето, какви надежди възлагахте на „Благожелателните”?

Смятах, че мога да продам около 3 и 5 хиляди екземпляра. Издателството „Галимар” се надяваше на малко по-добри продажби. После настъпи бум, съвсем неочаквано.

 

Как си обяснявате този успех?

Говорих за това с Пиер Нора, в края на септември, когато тиража надхвърли 150 хиляди бройки. Той ми каза нещо интересн „ На това ниво, вече нито авторът, нито издателят са в състояние да разберат, а по-скоро някой историк. „Доста дълго говорихме за причините на този успех , но не успяхме да намерим отговора. Открояват се две хипотези. Първата се свързва с нацизма и с отношението на французите към историята през онези години… Например, ако видим как книгата бе посрещната в Израел, в Щатите и в Германия ще ни помогне да разберем какво се е случило във Франция.

 

Разпознахте ли се в портретите, които представят журналистите?

Не пожелах да вляза в играта на портрети, тъй като не ми харесва особено. Много харесвам една фраза на Маргарет Атууд: ” Да се интересуваш от някой писател, само защото харесваш книгата му, е като да се интересуваш от гъските, защото обичаш пастета от гъши дроб.”

 

С публикуването си романа „Благожелателните” бе отрупан със суперлативи и с хвалебствени сравнения. Поласкан би бяхте или се паникьосан?

Нито едното, нито другото… Понятието литературно пространство измества понятието качество. Много лошо написан текст може да се окаже голяма литература, докато друг, въпреки, че е добре написан, не може да се причисли към голямата литература. Книгата трябва да се оценява в зависимост от целите и изискванията, които си поставя, а не да се сравнява с другите книги. Поради тази причина не харесвам литературните награди. Сами по себе си, те имат склонността да противопоставят едни книги на други книги. А книгите никога не противостоят едни на други… Моята книга е насочена срещу себе си, той работи срещу собственото си изискване, което, разбира се, никога няма да осъществи.

 

Как оценявате окончателния резултат? Харесвате ли „Благожелателните”?

Въпросът не трябва да се поставя по този начин. По-добре бе било да се запитаме за първоначалния замисъл, за да можем да продължим напред. Отговарям с цитат от Жорж Батай: „ Палачите нямат думата, или ако проговорят, го правят с думите на Държавата”. Палачите говорят, някои дори произвеждат писания. Дори разказват точни неща посредством факти. Например, начина, по който е бил организиран концлагера Треблинка. Айхман не лъже,когато дава показания на процеса. Той казва истината. Когато говоря за истинско слово, имам предвид това, което разкрива действителни бездни, както е постигнал това Клод Ланзман с жертвите от филма „Холокост”.

 

Но става въпрос за нацист, който е изключение, нереалистичен и не особено достоверен.

Съгласен съм. Но нацист, достоверен от социологическа гледна точка никога не би се изразявал както го прави моя разказвач. Той не би бил в състояние да представи заобикалящите го хора в такава светлина. Тези, които действително са съществували като Айхман или Химлер, както и онези, които съм измислил. Макс Ауе е рентгенов лъч, който преминава през всичко, той е своеобразен скенер. Наистина, той не е достоверен образ. Аз не търся достоверност, а истината. Роман не може да съществува, ако се уповаваме единствено на достоверността. За разлика от историческата или социалната истина, истината в романите е в друг регистър.

 

mnogo trudna za 4etene kniga! No vinovni za tova sa natchistite. Dano ve4e ne se slu4vat po sveta takiva nechta! Dano!!

You've hit the ball out the park! Incrdebile!

EnhgHX <a href="http://dygurclyvmwo.com/">dygurclyvmwo</a>

PFrb39 , [url=http://doiwufxingcj.com/]doiwufxingcj[/url], [link=http://rtqubucnenax.com/]rtqubucnenax[/link], http://ucpzadpllwbw.com/

oXo1QX , [url=http://btwsgtcjlbzn.com/]btwsgtcjlbzn[/url], [link=http://kplwkrmizoes.com/]kplwkrmizoes[/link], http://axjuupsybmhl.com/