Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2009 14:54 - Откъс от книгата „На изток – в рая“
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 1795 Коментари: 0 Гласове:
0



Откъс от книгата „На изток – в рая“ на Изабела Шопова

Вместо увод


 

Аз съм потомствена емигрантка.

 

Майка ми е от бежански род. Животът на семейството ѝ бил белязан от бедност и изолация. Нали били другоселци.

 

Моите родители се преселили от село в града. Така че и аз израснах като имигрантка. Без да го знам. Пак сред бедност и изолация. Пак бяхме другоселци.

 

Съпругът ми също е наследник на емигранти. Родът на баща му е бежански – маджури от Беломорска Тракия (от турско-арабската дума „мухаджир“ – изселник, емиг­рант, чужденец). Майка му също е изселена от родния си град – от комунистите. Пак бедност и дълъг процес на адаптация.

 

Ние на свой ред емигрирахме в Нова Зеландия. Продължихме изселническата традиция. С такова родово нас­ледство просто нямахме избор.

 

Дъщеря ни е потомствена емигрантка. Наследник на семейната традиция. Не смея дори да гадая къде ще живеят внуците ми.

 

Докато се преборвахме с културния шок в чуждата, чуждоезична, невъобразимо далечна страна, непрекъснато ми се натрапваха паралели с живота на моите родители в чуждия окръжен град. Разликите бяха малко. Имаше повече прилики. После прочетох някъде термина „вътрешна имиграция“ и внезапно проумях, че всички сме имигранти. Емиграцията не е временно явление, нито е ограничена географски, нито е предопределена икономически, исторически, политически. Нито е обвързана с паспорти.

 

Емиграцията е състояние на духа, самоопределение, принадлежност към онази част от човечеството, дето все търси и не намира, дето не може мирно да седи. Любимият ми Яворов стих, сега разбирам, е квинтесенция на емигрантската душа.


 

Все туй копнение в духът,

 

все туй скиталчество из път,

 

на който не съзирам края.


 

И поглед вечно устремен

 

напред, към утрешния ден,

 

без там пристанище да зная...


 

Никога не съм възприемала живота ни в Нова Зеландия като изгнаничество, нито емиграцията като мъченическа. Животът ни в Аотеароа беше приключение и предизвикателство.

 

Тази книга е опит да разкажа за трудностите и възторзите, страданията и радостите, ежедневното и необичайното, приключенското и баналното, с които се сблъсках­ме през шестте години в Нова Зеландия. За приятелите, които намерихме. За клишетата, които преборихме. За чудесата, които видяхме. За хората, които срещнахме. За уроците, които научихме. За страната, която обикнахме.

 

За Аотеароа – Земята на дългия бял облак.

 

За Нова Зеландия – от обратната страна на света.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 1723942
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205