Мацки, мацки, мацки… Ако изживените години на някои хора се асоциираха с успехи в учението или в кариерата, с президентски избори или хиперинфлация, с цените на нефта или осребряване на чекове, основните пунктове в моя живот бяха мацките.
Когато ми кажеха “2002 година”, аз се сещах за Маша и Кристина – младите възпитанички на Историческия факултет на Московския държавен университет, с които по онова време въртях любов едновременно. През 2003-а имах бурна връзка с Олга. 2004-а и 2005-а бяха… просто бяха шеметни години. 2006-а беше свързана с Жана, Юля и Катрин, с клубната треска, мултинационалните корпорации и журналистиката. В края на 2006-а и през 2007-а се появиха Рита и Лена, манекенският бизнес и отново корпорациите.
Жените бяха моята кариера, моята поезия и може би моите университети… Не, разбира се, никога не съм бил жиголо. Просто чрез жените опознавах живота, различните социално слоеве, различните бизнеси и елитни общности. Те ме водеха напред и по избухващата страст аз се ориентирах в този свят много добре, сякаш те бяха пътеводни фарове.
Те никога не ми стигаха, аз непрекъснато очаровах някоя, влюбвах се в друга, трета се влюбваше в мен, завоювах четвърта. А след като я завоювах, моментално започвах борба за личната си свобода. Това беше истински омагьосан кръг. Сега разбирам, че все пак ние – светът на момичетата и аз, сме се обичали взаимно. Аз бях полигамен и се засищах бързо, а те бяха ненаситни животни с ужасно собственическо чувство. Но ние не можехме едни без друг, ние бяхме заедно “по любов”.
Да, наистина, макар да не отговарях на показателите за сигурен спътник в живота, аз създавах на всяка от тях свой собствен свят. Кажете ми, нима може да се кори един младеж за това? Всъщност аз бях идеалното превъплъщение на Казанова – неженен, склонен към увлечения и вятърничав. Не исках много, а само непрекъснато да ме изненадват.
За разлика от съвременните мъже, не се отнасях към жената като към гумена кукла, която на всичкото отгоре трябва да бъде хранена и обличана. За мен всяка от тях беше вселена. Но нима бях виновен, че някои вселени се оказваха по-малки дори от моята кухня? Аз бях изследовател, а не стриптизьор. И непрекъснато имах нужда от нови открития. Нима това исках много?
******
В наше време любовта се свеждаше до картинки в списанията, до слогани в телевизионните реклами, до рекламни билбордове 4х6, стърчащи на кръстовището на булевард “Цветной” и “Садовое колцо”. Днес да проявяваш чувствата си така, както беше прието да го правят нормалните хора преди, се смята за детинщина. Всички се пазехме от различните прояви на любов като разходките прегърнати, целувките в уста, събирането на есенни листа заедно, сякаш ставаше дума за педофилия. И в същото време се стараехме да представяме самата педофилия като с етикета “актуален тренд”.
Всички нежни преживявания от класическите романи вече бяха “възпроизведени”, прехвърлени на “Кодак”, ретуширани, коригирани от компютърен дизайн и изчистени от грапавините и дребните недостатъци, свойствени на човека. Те са обезмаслени, изсветлени, лишени от “негативи и излишен драматизъм” и подредени по полиците на глобалния супермаркет, пуснати в сайтовете за запознанства, сложени в праймтайма и вкарани в статиите на списанията със заглавието “Как да изградим любовта? Инструкция без сълзи”. И наистина, какво означават за нас сълзите? Това са само камъни “Swarovski”, паднали от нечия рокля, които прашлясват под дивана…
******
Боже мой, колко мразех тези провинциални мацки, пристигнали в Москва за своите десет дози ботокс! Те никога нямаха “кинти”, но за сметка на това винаги им се намираше “братче” – именно “братче”, а не “брат” (между другото това умалително не се използва за сестра, явно заради конкуренцията). Те ходеха да “хапват”, отиваха за една седмица при “мама” и непрекъснато бяха “включени”.
Освен това се наричаха помежду си “миличка”, на любовниците си казваха “скъпи”, а след шест часа не ядяха “въобще”. И въпреки това уродливостта на вътрешния им свят не им пречеше да наричат всички задръстеняци, да се ориентират по-добре от останалите в модните тенденции, да познават всички нови ресторанти и клубове в града, да притежават всевъзможни карти за намаление, да намират покани, да съветват другите за “най-добрите лекари”, “страхотните фризьори” и “печените инструктори по фитнес” и винаги да са “позитивно настроени”.
Човек оставаше с впечатлението, че ако преди всички Фроси Бурлакови идваха в Москва да учат, сегашните Клави Мухини идваха тук да харчат. Да харчат бързо и, естествено, чужди пари.
******
Всъщност мацките са предимно съставна част на ефектните номера. Като колата, костюмът, кредитната карта и телефонът. Красивата мадама заменя всички тези дивайси. Вероятно точно затова моите момичета бяха напористи. Бяха също като кола от средния ценови диапазон, само че вместо да видиш лампичката, която светва на таблото, когато трябва да заредиш автомобила, чуваш звуковия сигнал „обичам те” и изваждаш кредитната си карта.
„Обичам те” беше реплика, която не означаваше нищо, нещо като словесен паразит, като преходна пауза в диалога. При мен момичетата ставаха все повече, тъй като имиджът ми на женкар допълваше „правилното позициониране”. А парите ми в брой ставаха все по-малко и това увеличаваше проблемите ми и връзките ми със съмнителни личности, чиито ресторанти след това включвах в рейтингите си.
А за истинските чувства направо ме беше страх да споменавам. Да вземем дори онази студентка. Аз исках да я обичам истински, да я ревнувам, да я чакам пред входа, да задръствам електронната й поща и ICQ-то и да взривявам GSM-a й. Но аз се страхувах да обичам, разбирате ли? Страхувах се, че след известно време всичко задължително щеше да се изкурви, да се опошли, да се превърне в еснафски бит и в благосъстояние, а после да бъде сменено с евтини курви настрани, с взаимни лъжи и със скандали.
Компенсирах липсата на любов с „ефектни номера”. С парцали, с ресторанти, с почивки в чужбина и най-вече с безбройни любовни връзки. Ако превърнех ефектните си номера в пари, Абрамович щеше да работи при мен като шофьор. Но това тепърва ми предстоеше, а на този етап аз просто се „самоопределях”, „търсех своя път”, „изпробвах различни области”, „стараех се да бъда разностранен”.
Прекарвах живота си в безполезно щуране, наречено „служебни купони” – идиотско определение от взаимно изключващи се понятия… И, ако трябваше да бъда честен докрай, аз се занимавах със самоизмама…
Мечтаех да бъда лузър, но засега просто не можех да си го позволя, разбирате ли?!
Провирах се сред тези лайняни тръни, за да стана звезда, а след като станех звезда, да изгубя всичко и да си отида, когато съм на върха. Да изчезна, да се залича, да се разтворя. Да остана в историята като щампа върху тениска на тийнейджър…
Когато се отнасяш към жените като към мацки, самият ти се превръщаш в уличен котарак. В тъп и безмозъчен уличен котарак. Но някъде там, дълбоко в себе си, ти не си котарак, нали? Ти си човек …
24.05.2011 15:51
25.05.2011 13:11
25.05.2011 19:27
28.05.2011 14:39
31.05.2011 18:17
