„Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.”

Римляни, 7:15

Ако човек прекарва една трета от ефимерното си битие в обятията на Морфей, то колко дни, месеци или години от живота си прекарва заклетият пияница в отровните лапи на махмурлука?

Имам предвид мъжа или жената, които пият до онази точка, оная „тънка червена линия”, – да перифразираме Джеймс Джоунс – която е до толкова прецизна, че почти всеки пияница знае кога я пресича с глътка номер „Х” (нека читателят да замести неизвестното със своето собствено число). Озовал се веднъж на другия бряг на реката, на следващия ден абсолютно сигурно ще си плати със страдание, акуратно и неизбежно като данъците и смъртта. То ще бъде по-тежко или по-леко в зависимост от това, доколко клетникът се е потопил на дълбокото и колко се е отдалечил от брега на своя персонален Рубикон.

Имам предвид врелия и кипял пияница, а не нещастника, който по правило се гипсира на Нова година или да речем ако го поканят на някоя сватба. Тук не включвам и тийнейджъра, дето се трови по съботите.

Имам предвид субекта, който повече или по-малко осъзнато разделя годината на три равни части, които се следват една друга в педантичен ред: ден на запой, ден с махмурлук, ден за размисъл и връщане към началото.

Добър барометър за изчисление до каква степен човек е отдаден телом и духом на алкохола, се явява нарастването или съкращаването на продължителността на деня за размисъл през годината. Ако пияницата уважава тоя ден и дори от време на време си позволява два такива последователни дни, стрелката не предвещава буря. И напротив, ако дните за размисъл твърде често се заменят с пиянство, та било то и тихо, морето силно се вълнува и възниква сериозна опасност от корабокрушение.

Също така нямам предвид и професионалния алкохолик, за който не съществува цял ден, стоически посветен на махмурлука. Там феноменът е сведен и ограничен до треперене, епилептични атаки и посещение на добрия стар delirium tremens (извинете за тавтологията)(2) във вид на ужасяващи ентомологични халюцинации(3), до мига, в който човек не поеме нужната доза от нещо, не по-слабо от четиридесет градуса или не го убие цирозата.

И естествено, от този скромен трактат по подразбиране се изключват и онези странни създания, т. нар. трезвеници, които нито са опитвали, нито ще опитат алкохол през живота си, като при това не изпитват и най-малкия интерес да вкусят от освобождаващото и успокояващото действие на опиянението. На такива човек не бива да се доверява и е най-препоръчително да ги избягва. С лица като от преварено цвекло, тези личности с мрачни изражения винаги са настроени подозрително. Абсолютно хумороустойчиви са и са по-скучни от цялата филмография на Тарковски накуп. Психопатите, дето настойчиво ни убеждават, че извънземните са сред нас още от праисторическата епоха, без никакво съмнение са именно трезвеници.

Отделно заслужава да бъде споменат бившият пияница и трезвеникът по принуда, обречен на въздържание до деня, в който трансплантациите на черен дроб и кърпенето на мозък се превърнат в рутинни хирургически операции. Клетникът просто е планирал зле. Изпил е цялата доза, отпусната му до живот, за по-кратко време от останалите. Единствената му вина е разточителството и той следва да предизвиква съчувствие.

-----------------------

2. В действителност на латински tremens означава „треперене”. Най-честата форма на delirium tremens са епилептичните атаки, а не виденията с участието на хлебарки и розови слончета.

3. Съществува теория, съгласно която халюцинациите на човек, системно злоупотребяващ с алкохол, са „компенсации за липса” и се дължат на факта, че ако някой заспи просмукан с твърде много алкохол, то той не преминава през първата фаза на дълбокия сън, когато се сънува най-интензивно.

-------------------------