Влад III Цепеш Дракула (1431-1476) е една от най-мрачните фигури в историята на Европа.
Претендиращите за историческа достоверност хроники и летописи превъзхождат дори и най-стряскащите измислици.
Османски посланици със заковани към главите тюрбани.
500 боляри, набити на кол в двора на княжеския замък навръх Коледа.
Няколкостотин просяци, изгорени живи по време на пир.
Край на седемгодишното му управление на влашкия трон слага собствената му дружина, пронизвайки с копия водача си. След това те отрязват главата му и залята с мед (за да се запази по-дълго време), я изпращат на турския султан.
Романът на Марина Юденич е радикално друга гледна точка към личността на Влад Дракула.
"Практически всеки, който се е обръщал към тази драматична тема, някак си е пропускал един съществен момент. Благодарение на несъмнения войнски талант на княза, Влахия е била не само щит на християнството на Карпатите. По това време Трансилвания е известна не с мрачно мистично наследство, а със знаменитото Седмоградие – богата област, своеобразна офшорна зона на Средновековието."
Опирайки се на това, писателката прави извода, че враговете на княз Влад са били не толкова османлиите, колкото саксонските занаятчии и търговци, населяващи Седмоградието.
Привикнали към „офшорната” свобода, те не са искали да търпят финансовия натиск на Дракула под формата на такси и мита, въпреки че с радост са приемали неговата защита и покровителство.
Като средство за борба с авторитарния властелин седмоградските олигарси избрали не друго, а „черен” PR: бил поръчан и разпратен из цяла Европа, в това число и Ватикана, памфлет, представящ Дракула като еретик и поддръжник на сатаната.
Така се родил „Принцът на мрака”, леко преработен през XIX век от ирландския романист Брам Стокър.
Кръвожадният призрак тръгнал да обикаля Европа, покривайки със сянката си истинския средновековен воин.
Брам Стокър пръв превръща Дракула в литературен герой, а последователите му са Стивън Кинг, Ан Райс и модерната Стефани Майър. Марина Юденич създава нещо съвършено различно – реабилитира Дракула.
Версии за смъртта на Дракула:
Той е бил убит в бой или е умрял внезапно на седлото си – това не е установено със сигурност. Но по-вероятно е загинал в бой.
Само че от чия ръка е паднал Влад? Дали са го направили турците? Или болярите разколници? Или въстаналите селяни?
Последното е почти невероятно, защото простолюдието е виждало в него застъпник и по тази причина му е прощавало много пороци, включително и жестокостта му.
Просто да си жесток в средата на петнадесети век изобщо не е било някакво чудо невиждано!
Съществува версия, че го е убила собствената му охрана, тъй като го помислила за турски войн. Влад обичал да се преоблича като турчин и да обикаля околностите, извършвайки своеобразно наблюдение и едновременно с това разузнаване.
Тази версия също не издържа на критиката, тъй като навикът на господаря да се преоблича в турски дрехи бил известен на охраната, пък и в онзи бой той не се простил с живота току-така, а ако се вярва на преданието, е убил петима души.
Нима през това време не е успял да даде знак кой е в действителност? Но тъй или иначе той е бил убит. И какво станало след това? Отсекли са му главата, както гласи преданието. Така е според много предания. Но защо са му отсекли главата? Защо християнското войнство е постъпило толкова нечестиво? Различните учени отговарят на този въпрос по различен начин.
Основната версия гласи, че тъй като се страхували от гнева на турците, унгарците изпратили главата на Влад като дар на султана, за да засвидетелстват смирението си и покорството си. Твърди се, че за да запазят главата, са я намазали с мед и че доволният султан заповядал да набучат на кол главата на най-злия му враг и да я изложат на един от площадите на Истанбул.
За порфирията:
В кръвта на някои хора липсва или има недостатъчно количество фермент, необходим за изработването на хемоглобин.
И в такъв случай се развива недъгът. Това е антихидратична ектодермална дисплазия.
Често я наричат “порфирия”, “порфириева болест” или “болестта на Дракула”.
Проявява се по следния начин – защитавайки се, организмът се опитва да компенсира онова, което му липсва и затова се появява влечението към прясната кръв.
Между другото, не е задължително тя да е човешка. Понякога е напълно достатъчна и животинската кръв и затова човекът уж съвсем неочаквано и случайно отива да работи в месокомбинат, в кланица или страстно се увлича по лова.
Сигурно сте чували за традицията да се пие кръвта на убития звяр? Какво толкова! В това няма нищо особено! Можеш да си живееш дълго и щастливо и да умреш в собственото си легло, без дори да подозираш, че цял живот си страдал от рядък недъг.
Между другото, една чаша прясна кръв може да ободри и да предизвика състояние, близко до опиянението, дори у здрав човек. Всъщност той постепенно би могъл да свикне с това и… да се разболее.
Просто организмът му се отучва да произвежда хемоглобин самостоятелно. Уви, такива случаи са известни.
Всъщност има и още едно любопитно обстоятелство. Установено е, че “неблагополучните” деца се раждат с остър дефицит на хемоглобин. Сетне си казват думата храната, възпитанието или по-точно липсата им, средата…
Според легендите вампирите оживяват нощем и се страхуват от дневната светлина точно толкова, колкото от разпятието и от дървения кол. Това също не е случайно.
Освен всичко останало, хемоглобинът има още едно полезно свойство – предпазва от ултравиолетовите лъчи. Както е известно, слънчевите лъчи са смъртно опасни в големи количества.
Но, представете си, те са опасни и в малки количества, каквито има през един най-обикновен слънчев ден! Хората с нормален хемоглобин не забелязват това. И няма защо да го правят. Но за онези, които страдат от порфирия, това е проблем.
Какъв ти проблем… Това е нещастие. Трагедия. В зависимост от стадия и интензивността, с която протича заболяването, слънчевата светлина може да стане непоносима за тях. Да предизвика истерия, психоза и умопомрачение.
Точно такива хора наричат “принцове на нощта”.
В такъв случай откъде се взема всичко останало? Дългите остри зъби и нокти… Бледата кожа със зеленикав оттенък. “Гробната студенина” или, казано по-просто, понижената температура. Светещите в тъмното очи. Правилно. “Мъртвешките” или “трупните” петна по тялото на здравия човек. Те са напълно възможни!
Бледността е в резултат на пониженото съдържание на хемоглобин. Причината за ниската температура е същата. Науката познава явлението erythopoietic. То стимулира тялото да произвежда излишък от protoporhyria, който причинява зачервяване на очите и на кожата. Освен това кожата непрекъснато се пука и кърви, а понякога долната устна внезапно придобива лилав оттенък и това явление се нарича morhea.
Дългите и остри зъби и нокти, естествено, са силно преувеличени. Протичането на болестта може да бъде различно. Най-изострените форми и продължителността на заболяването водят до сериозни мутации.
Нима острите зъби и нокти не са характерни за семейството на месоядните животни? Ами блясъкът на очите? Навикът да водят нощен живот и честата употреба на кръв провокират активно отделяне на фосфор. И толкова.
Всъщност вие забравихте да споменете прочутото им безсмъртие. В действителност това е анабиоза. Каталепсия. Или най-обикновено заспиване. Жизнените процеси временно спират или съществено се забавят. Външните проявления на жизнената дейност отсъстват. Между другото, това е много разпространено явление в природата, описано от Левенхук.
Вярно, то е наблюдавано при нисшите организми и бактериите. Но и при топлокръвните същества. Най-известният пример са мечките. И… хората, които страдат от порфирия.
Възможностите да се констатира със сигурност пълното прекратяване на жизнените функции на организма, сиреч – на смъртта, се появиха сравнително скоро. Затова по света се разказват страховити истории за оживели мъртъвци.
Трагичната история с погребението на Николай Василиевич Гогол и повторното му погребване е от същата печална серия. Сигурно си спомняте това, нали? Трупът в ковчега бил преобърнат, а ръцете на покойника били покрити със синини, сякаш той отчаяно се е опитвал да излезе от гроба.
В един момент човек започва да осъзнава, че не е като останалите и по принцип се опитва да скрие това. Болестта прогресира, изостря се и психиката не издържа.
Какво става след това ли? Има много ужасяващи примери. Всъщност мисля, че ако вие, пан полковник, се поровите из паметта си, също можете да го направите.
Болестта доста често поразява коронованите особи. Всъщност по този въпрос има доста сериозни изследвания.
Една от най-разпространените є разновидности – хемофилията, дори е проучена много добре. Проблемът е в друго. Никой до този момент не е дръзнал да свърже директно “царската” болест с тъй наречения вампиризъм.
Един вид, царете не могат да бъдат вампири, а вампирите – царе. Изобщо този въпрос е много деликатен. И май не е толкова политически, колкото теософски. Царят, кралят, императорът са божии любимци. Негови избраници. А вампирът е изчадие на сатаната. Схващате ли разликата?
Какво общо би могло да има между царете и планинците?
Затворените кланове. Затворените пространства. Липсата на свежа кръв – инцест, кръвосмешение. Продължителен инцест, поколения наред, в течение на столетия. Получава се също като при господин Улянов-Ленин, само че обратното. “Върховете” не искали да пускат в жилите си свежа кръв. А “низините” не можели. Просто в затънтените места не е имало свежа кръв…
27.10.2009 04:17
Трябва да си пълен изрод, че да се майтапиш с болката на другия, дори и по този начин...
30.01.2010 17:00
24.05.2011 10:41
24.05.2011 15:27
25.05.2011 18:12
28.05.2011 13:52
31.05.2011 17:35
