Мецотинтото е графична техника, открита и разработена от Лудвиг фон Зийген през 1642 г.

Основният принцип е изображенията да се изваждат от абсолютно черната повърхност на металната плоча.

Това раждане на образи от нищото придава магнетична сила на светлините и сенките, което никое друго изкуство не може да постигне.

Мецотинто се счита за една от най-трудоемките техники в изобразителното изкуство. Тя може да бъде причислена към дълбокия печат.

Повърхността на медна плоча се нагрява плътно с инструмент, наречен кобилка. Покритата с мастило повърхност дава плътен черен отпечатък.

На следващия етап художникът използва подходящ инструмент, с който полира (накантва) участъци от предварително награпената повърхност така, че при по-нататъшното отпечатване по-грубите участъци дават по-тъмни нюанси на цвета.

При отпечатването плоскостта се покрива с мастило, след което се изтрива внимателно с длан. Най-гладко полираните участъци не задържат мастилото и дават светли до бели тонове.

Отделните цветове при техниката мецотинто се създават с допълнителни плочи. В резултат на тази техника създаваният образ сякаш изплува от чернотата на небитието.