Едно

Бяха го обявили за герой, защото си беше свършил работата, и сякаш това не му стигаше, та сега трябваше и да разказва за случилото се.
       
Лекцията на специален агент Самюел Уелингтън Кинкейд приключи с бурни овации. Той само кимна и се опита набързо да напусне подиума и аудиторията, но друг агент на ФБР успя да го задържи, настоявайки след края на ръкоплясканията Сам да отговаря на въпроси.
       
Знаеше, че не трябва да отказва, затова кимна и изчака да утихне залата, препълнена с млади кадети и бъдещи агенти на ФБР. Подобно на повечето хора, и Сам мразеше да говори пред публика, особено на теми, засягащи работата му в разузнаването. Ала това беше учебен семинар и „мисия на добра воля”, а и висшестоящите му бяха наредили да разкаже за ролята си в драматичното залавяне на прословутия Едуард Честър. Този радикален привърженик на идеята за превъзходството на бялата раса беше един от най-търсените престъпници в света от доста време насам.
       
Въпреки че не изгаряше от желание, по програма Сам трябваше да изнесе общо пет подобни семинара в цялата страна. Първият – във Вашингтон – вече бе приключил, а настоящият в Чикаго бе втори. Следващата седмица трябваше да лети за Сиатъл за третия, а след това и до Лос Анджелис. Последната планувана спирка бе Военноморската база в Сан Диего, където щеше да говори пред бъдещите „тюлени”. Вече бе много изнервен от идеята, че още три пъти ще трябва да се изправя пред любопитна публика, която се интересува само от сензационните подробности около залавянето на престъпника.
       
Тук по-специално слушателите искаха да научат повече за това как, помагайки по друг случай, Сам е успял да спаси живота на Алек Бюканън, агент на ФБР от местното чикагско управление. Инцидентът се беше случил преди шест седмици и оттогава бяха плъзнали много слухове. Агент Бюканън бе в отпуск по болест и любопитните не можеха да узнаят никакви подробности от него самия. Още преди Сам да бъде представен на присъстващите в залата, го бяха предупредили за повишения интерес и за въпросите, които можеха да му зададат. Наистина ли агент Кинкейд е влязъл в горяща къща, за да изведе Бюканън? Той ли го е изнесъл на ръце само секунди преди сградата да избухне?
       
Случилото се беше вече документирано и отразено от медиите. На Сам не му се щеше отново да говори за това, но сега стоеше на подиума, притиснат от група студенти, които искаха да научат и най-кървавите подробности.
       
Въпреки това първият зададен въпрос нямаше нищо общо със случая „Честър” или с Алек Бюканън.
- Агент Кинкейд, не можех да не забележа акцента ви. Той... шотландски ли е? – поинтересува се едно момиче кадет.
- Да – каза кратко, но учтиво Сам, вече свикнал хората да проявяват любопитство към произхода му.
- Но как е възможно?
       
Сам се усмихна.
- От Шотландия съм и затова вероятно говоря с лек акцент. - Момичето се изчерви и тъй като не искаше да я кара да се чувства засрамена, Сам продължи: - Всъщност вас ви интересува как е възможно един шотландец да стане федерален агент, нали?
- Да, сър.
- С двойно гражданство съм – обясни той. – Роден съм в Съединените щати, но израснах в планините на Шотландия. Имам бакалавърска степен от Принстън и магистърска от Оксфорд, а след това се преместих във Вашингтон, където получих и дипломата си по право. Започнах работа във ФБР веднага след като издържах изпита за адвокат.
       
Сам успя да избегне допълнително ровене в личния му живот, като се обърна към друг кадет, който вдигаше ръка, и през следващите двадесет минути отговори на куп въпроси.
       
Към края на лекцията агент Алек Бюканън и партньорът му във ФБР Джак Макалистър се промъкнаха в залата и заеха места край вратата. Алек все още се възстановяваше от раната в гърба и сядайки, се намести така, че да се настани по-удобно. Двамата агенти не се бяха виждали със Сам от няколко седмици, но през времето, което тримата бяха прекарали заедно във Вашингтон, той бе успял да стане техен добър приятел.
       
Джак се наведе към Алек и прошепна:
- Той мрази да прави това, нали?
- Да, определено – усмихна се Алек.
- Тогава да се пошегуваме малко с него...
- Какво имаш предвид?
- Ами мога да вдигна ръка и да му задам няколко въпроса за сексуалния му живот.
       
Алек се разсмя. Една жена, седнала на предния ред, се обърна, за да му хвърли укорителен поглед, но мигом размисли, щом го видя, и вместо това му се усмихна.
       
Джак сниши глас:
- Знаеш ли докога Сам смята да остане в Чикаго? Забравих да го питам, когато го посрещах на летището.
- Две вечери. Реши да отседне при нас с Реган, но трябваше да му обещая, че жена ми няма отново да реве на рамото му.
- Тя си е голяма ревла – съгласи се Джак.
- Мисля, че и твоята годеница пророни някоя и друга сълза, докато бях в болницата.
- Вярно си е – отговори Джак. – Сам ще се присъедини ли към нас утре вечер за една игра на покер?
- Такъв беше планът.
- А той може ли да играе?
- О, надявам се да не може.
- А дали не трябва вече да го спасим? – Джак кимна към трибуната. – Виждам, че се измъчва и шотландският акцент започва все повече да му личи...
       
Алек се загледа за момент към Сам, който тъкмо беше отговорил на един въпрос и се канеше да изслуша следващ, и каза: - А, не!
       
Двамата агенти със задоволство се насладиха на гледката как Сам се поти, застанал в светлините на прожекторите. Въпреки че приятелят им външно изглеждаше спокоен, личеше си, че се притеснява, защото шотландският му акцент ставаше все по-доловим.
       
Алек забеляза, че по време на лекцията Сам никога не използва думата „аз”, докато описваше постиженията си. Беше невероятно скромен, не желаеше да привлича вниманието върху себе си, ала въпреки това правеше силно впечатление. Както Алек бе установил от собствен опит обаче, Сам бе твърд и непоколебим, когато беше необходимо. Можеше да действа като машина, без да влага излишни емоции. Беше много способен агент, добър в събирането на данни за разузнаването и в провеждането на специални мисии, но истинската му сила се криеше в чуждите езици. Единственият език, който не разбираше, бе този, с който никога не се беше сблъсквал. Както беше обяснил и на момичето, проявило любопитство за акцента му, Сам бе прекарал по-голямата част от детството си в Шотландия. Не беше споменал обаче, че е син на дипломати и че е живял или поне е посетил почти всяка страна в света. А езиците наистина му се удаваха...
       
Всъщност именно отличното им владеене спаси живота на Алек Бюканън.