„Пеенето на Бистришките баби сваля кръвното на хипертоници, вади загубени души от депресия, изпълва организма с тайнствена сила”, се твърди в някои публикации.

Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Флориан Меснер (Австралия) обяснява феномена научно.

"Нашето ухо има уникална, непосилна за техниката способност да улавя информационни частици (звуци). Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм", обяснява Меснер.

Той изследва многогласието на Шопския край още от 1963 г. Защитава дисертация за феномена Бистришки баби, след което ЮНЕСКО ги обявява за световно културно наследство.

Преди тези жени изживяваха петте си минути слава на хоризонта на световната музика. Бабите осъществиха световно турне и даже гастролираха във Венеция, където е домът ми.

Точно тогава обаче аз се случих от другата страна на Атлантика и не ги видях, видях обаче постера: група беззъби, забрадени, широко ухилени възрастни жени. Снимката задвижи локатора ми за Потенциални романови теми и си записах идеята на гърба на списъка за пазаруване.”

Ето какво уточнява за книгата нейната преводачка Аглика Маркова: 

Тази книга не е за България. Тя е срещу повърхностния снобизъм, илюстриран чрез личната съдба на американката Бъз Уекслър.  Мениджър на британски състави за ърбан мюзик, тя отчаяно се опитва да надскочи посредствеността, която я е впримчила, но борави с неефективни оръжия.

Книгата не е срещу България. Тя е за връщането на Бъз Уекслър към нормално съществуване чрез ефективното оръжие на жизнената философия на пет шопкини, обитаващи различна от нейната планета.

Те са смешни, защото ядат кучешки бисквитки, отнасят се с подозрение към асансьорите и душовете и не притежават общоприложимия savoir vivre.

В замяна са стъпили здраво върху овехтелите и незаличими ценности като любов, семейство, деца, жизнена позиция, песен.

***

Бистришките баби са група за автентичен фолклор от софийското село Бистрица. Групата съществува официално от 1946 г., и представя автентични песни от Шоплука. Пеенето им е много старинно, съхранено като техника още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на три гласа.

Полифонията е архаичен тип пеене, съхранило се през хилядолетията, с характерна мелодика. Част от изпълнителките са „извиквачки”, други – „криви бучачки”, останалите – „прави бучачки”.

Диафонията (или известна още като шопска полифония) е специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, придружавайки така водещите певци.

Групата на Бистришките баби гостува многократно в Англия, Франция, Белгия, Италия, Германия, САЩ. През 1978 г. певиците получават престижната "Европейска награда за народно изкуство" на фондация "Алфред Тьопфер", Хамбург.

Бабите и техните внучки представят България и на "Европалия" в Белгия през 2002 г. През 2005 г. Бистришките баби са включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.