„Икономика на Третия райх” е исторически разказ за Германия под управлението на Хитлер, разгърнат най-вече от икономическа гледна точка.
С проучването на икономическите условия и политиката на времето и на техните последствия Туз предлага увлекателна картина на действията и мотивите на Хитлер, давайки ценен принос за по-доброто разбиране на това, което е довело до Втората световна война и Холокоста, и за това как Германия е водила войната.
Материалът, който той представя е с много голям обем, книгата е дълга, но също така е и много добро четиво. Постоянното бомбардиране с данни, от такива за индустриалното производство, до такива за надници и цифри за безработицата, могат на моменти да натежат и да я направят малко по-трудна за четене, но Туз преплита всичко това в една наистина хубава проза по най-добрия възможен начин...
И това, което прави книгата толкова завладяваща, е, че макар в основата си историята да е позната – траекторията и детайлите на издигането на Хитлер и падението на Германия със сигурност са добре известни на почти всички читатели – той представя нещата от съвсем различен ъгъл. Икономиката винаги е била част от историята, но Туз поставя почти целия фокус върху този аспект, показвайки неговата истинска значимост.
Той се фокусира конкретно на влиянието на Хитлер върху германската икономика, започвайки в началото на 30-те години. Това са тревожни времена както за националната, така и за глобалната икономика, и Германия носи тежкия товар на репарациите (до 1932 г.) и на международния дълг.
Възстановяването след годините на Ваймар е бавно, с огромна безработица. Хитлер има своите специфични идеи за това как да оправи нещата, но разказът на Туз за различните подходи (и вътрешните боричкания между хората във властта), още преди той да е станал доминантния фактор при взимането на решенията, е извънредно интересен.
Сред всички увлекателните неща, които се осъзнават, е това колко „глобализирана” е била икономиката на времето: тогава, както и сега, Германия е била силно зависима от експорта, а с такова ограничено национално потребление в онези години, при вземането на всяко политическо решение vis-а-vis с международната общност, винаги е трябвало да отчита как то ще се отрази върху търговията.
Например, когато САЩ премахват златния стандарт през 1933 г., позволявайки обезценяването на долара, Германия се сблъсква с избора или да се приспособи вследствие на това (единствения начин да запази конкурентността си на международните пазари) или да не го направи (което означава да имат изгода чрез редуциране на стойността на германския дълг към САЩ чрез девалвиране стойността на райхсмарката).
Едно от най-стряскащите наблюдения: Раздразнението на Гьоринг от това, че толкова много витрини са били потрошени в Kristallnacht (Кристалната нощ – нощта на строшените витрини при нацисткия погром срещу евреите на 9 срещу 10 ноември 1938 г.), идва от факта, че: „подмяната на висококачествените белгийски стъкла на витрините ще струва на Reichsbank три милиона райхсмарки в ценна чуждестранна валута.”
Хитлер е бил обсебен не толкова от мисълта за запазването на конкурентността на експортния пазар, колкото за постигането по-голяма независимост: Германия не само е била зависима от експорта, но също така се е нуждаела и от суровини, идващи от чуждестранен внос – а Хитлер не е имал интерес да бъде част от подобна „глобална икономика”. Другите велики сили са имали земи и ресурси (САЩ), или колонии (Великобритания), и Туз показва защо търсенето на Lebensraum (новите територии) и всичко онова, което идва с тях, е толкова централно в Хитлеровата идеология.
Дори преди Lebensraum да бъдат завладени, се правят значителни инвестиции, например в производството на синтетични горива (с цел постигане на независимост от чуждестранния петрол) – скъпоструващи проекти, точно в момент, в който петролът бил извънредно евтин на международния пазар.
Наследството от тези огромни инвестиции все още се виждат – като тези в Аушвиц, отбелязва Туз: „През 2003 година, най-малко двама от трима световни производителни на автомобилни гуми заимстват гумата за производството си от фабриката в Освиенцим, създадена през 1941 година.“
Има и забавни странични истории, като например тази за начина, по който радиото е било успешно доведено сред масите, както и за по-малко успешното начинание „Фолксваген” („катастрофалното фиаско”).
Необходимостта от силна интервенция на държавата винаги е била спорен въпрос, както преди, така и после, по време на войната, но нацисткият контрол е бил почти пълен – с държавни действия, имащи огромен отзвук. От 1938 г. „Германия започва да страда от остър недостиг на работна сила” – но дори и тук държавата управлява с твърда ръка, като не позволява свободно движение на работниците и налага „таван на надниците” (отчасти заради разбираемите страхове от инфлация). Както обикновено, трудно е да се спре пазарът: хората са намирали пътища да заобикалят всичко това.
Дори успехите във войната не са донесли незабавна полза: победата във Франция увеличава германската индустриална база – но също така увеличава и нуждата на Германия от гориво, (тъй като Франция също е имала ограничени запаси и недостатъчен капацитет за задоволяване на собствените си нужди.) Туз показва както ускорения курс към започване на войната – с осъзнаването на Германия, че не е възможно да се продължава бясното превъоръжаване, без да отиде колкото е възможно по-бързо към тази война – така и плана за победа, който се основава на бързото разгромяване на врага, план, който успява във Франция, но фатално се проваля на Източния фронт.
Той изтъква колко важно е завладяването на икономически ресурси, от индустриалния капацитет на Франция, до петрола в Румъния и подсигуряването на доставките на желязна руда от Швеция. Съветският съюз и огромните пространства там се оказват непреодолими: германците не могат да овладеят достатъчно икономически стратегически точки, а без това те нямат шанс да излязат победители.
Туз предлага изчерпателно, подробно изследване на действията и политиката на Германия във Втората световна война – от базисната индустрия до финансирането на различните военни отрасли (инвестиране в подводници или самолети? в танкове или пушки? и т.н.), и до повлияването на популацията на населението, както и третирането на гражданите на завладените територии и на евреите.
Изненадата не би трябвало да идва от това колко много общо има икономиката с всичко, което се е случило – то е толкова фундаментално в крайна сметка, – а от поставянето на фокуса върху идеологията, реалните битки и индивидуалните съдби, които човек често забравя.
Една от причините, поради които книгата е толкова отрезвяваща, е че тя служи и като напомняне за това колко много общо има икономиката и с последните международни конфликти, с всичко, от различните пан-арабски амбиции до Виетнам и до англо-американската инвазия в Ирак.
За автора
Адам Туз (1967) е британски историк и преподавател в катедрата по Съвременна европейска икономическа история на Университета в Кеймбридж. През 2002 г. е награден с Philip Leverhulme за съвременна история, а през 2006 г. с Wolfson History Prize. От лятото на 2010 г. е професор по история в Университета в Йейл.
Адам Туз изучава всички сфери на най-новата германска история, икономическата история на ХХ век и социалната теория и философия на историята. Получава първата си степен по икономика в King’s College, Кеймбридж. Между 1989 и 1991 г. учи в Свободния университет в Берлин и защитава докторска степен по икономическа история от London School of Economics през 1996 г. В продължение на 13 години преподава в историческия факултет на Университета в Кеймбридж, преди да се присъедини към Йейл през лятото на 2009 г., вече като професор по съвременна германска история.
„Икономика на Третия райх” е издадена от издателство Penguin през 2006 г. Тя представя един непознат досега оригинален разказ за Третия райх, развит откъм перспективата на усилията на режима да впрегне германската икономика в своите усилия за постигане на континентална хегемония. Книгата получава едновременно наградите Longman и Wolfson и е номинирана за наградите Duff Cooper и H Soz Kult. Тя става и „Книга на годината” и е преведена на немски, италиански, португалски и български.
Настоящият проект, по който работи Туз, представлява история на трансформирането на глобалните властови структури, последвало от фаталното решение на имперска Германия да провокира обявяването на война от страна на Америка през 1917 г. World fit for Heroes трябва да бъде издадена от Penguin през 2012 г. Същевременно той изследва дългосрочните интереси на германско-балканските икономически взаимоотношения и серия от трансатлантически срещи, свързани с историята на производството в ХХ век.
През 2009 г. Туз е назначен към академичния панел, натоварен от Федералното финансово министерство на Германия с написването на историята на това министерство в периода на Третия райх. Той отговаря за тома, в който ще се разглеждат публичните дебати.
Туз е научен ръководител на аспиранти, работещи в много области на съвременната германска история, британска история, историята на 70-те години, балканската история и икономическата история на Източна Европа. Курсовете му през последните години включват: Съвременна Германия (1889–1989) – От Хитлер до Края на историята; Германия и кризата на Европа между двете световни войни – Шмит, Хайдегер и техните критици; Помирението на капитализма и демокрацията – трансатлантическата история (1896–1999); Демокрация и проблеми на миротворчеството (1917–1919); Краят на историята – от Кожев до Фукуяма; Икономическа история на Съединените щати; История на Геноцида; След бума – социалната теория след 60-те години; Икономика и социална история на Третия Райх.
Туз води колоквиум по Съвременна европейска история в Йейл.
04.01.2011 13:24
