***
На прага застана Коротков, който се застраховаше срещу евентуалните упреци на Настя с израз на дълбока скръб на лицето.

– Сама ли си?

– Не, с трима любовници съм – ядосано отговори тя. – Какво, да не би днес телефонната централа да стачкува? Що за обноски – да ми цъфнеш, без да се обадиш предварително? Може да не съм облечена или да спя. Или да съм именно с любовник.

– Аз пък не съм милионер, за разлика от някои хора –изразително я посочи с пръст Коротков, – нямам собствен мобилен телефон, а на служебния му падна батерията, цяла нощ съм го експлоатирал. Вече бях в колата, смятах да тръгна за службата, когато изведнъж се сетих, че по права линия съм на десет минути от теб. Затова реших да се отбия да пийнем кафенце.

– И да похапнеш, така ли? – уточни Настя.

– Е... ако дадеш, няма да откажа, то се знае.

– Добре де – въздъхна тя, – влизай. Ще трябва да те храня, все пак си ми началник. А между другото, откъде всъщност пътува до мен „по права линия”?

– От парка Соколники.

– Ей, къде чак си се отнесъл от ранна сутрин – промърмори Настя, бъркайки тестото.

– От среднощ, ако трябва да бъда точен.

Тя погледна Юра с подозрение. Пак е стоял до късно на работа, не се е прибирал, за да не си навлече поредния скандал със съпругата си. И разбира се, е отишъл заедно с дежурната група „на труп”. Но ако е така, значи Коротков вероятно е имал всички основания да очаква, че този труп може да бъде стоварен на техния отдел, така че е сметнал за най-добре да проучи всичко и да огледа лично. За всеки случай. Ставало е вече много пъти.

– Ясно – проточи Настя. – И кого са пречукали този път в нашия парк Соколники? Пак бездомници ли? Или бандити са се гърмели преди лягане, та да спят по-сладко?

– Не се опитвай да познаеш – изсумтя Юра. – Там е такъв колаж – да ти настръхне косата. Между другото, ти гледаш ли сериали по телевизията?

– Не. Какво общо имат сериалите?

Невежа жена си, Каменская! Поне чувала ли си за режисьорката Наталия Воронова?

– Абе не съм чувала за никаква Воронова! Какво ми мътиш главата! – ядоса се Настя.

– Е, с една дума, тази Воронова е известна режисьорка, заснела е вече два сериала, сега снима трети. Тъкмо в Соколники. Снощи късно е бил убит шофьорът на нейната снимачна група Теймураз Инджия, по предварителни сведения – член на соколническата престъпна групировка.

– Ясно – каза Настя. Убийството на член на престъпна групировка малко я интересуваше, с това трябваше да се занимава Регионалното управление за борба с организираната престъпност. Тя сложи тестото в хладилника и критично огледа наличните продукти. – С какво искаш пирожките – с месо или със зеле?

– И с едното, и с другото – бързо отговори Коротков и гладните му очи блеснаха алчно. – А скоро ли ще са готови?

– Не, още най-малко час и половина. Засега съм малко бавна, нали още се уча. И две плънки определено няма да са ми по силите, така че си избери едната.

– Тогава с месо. И ми дай един сандвич, а? Защото час и половина няма да оцелея, за последен път съм ял снощи в седем часа.

Настя бързо му направи сандвич с кашкавал, прясна краставица и листа маруля и пристъпи към приготвянето на месната плънка за пирожките.

– И с какво те заинтересува толкова този шофьор? – попита тя след известно време, когато Коротков изяде сандвича и отново си върна способността да говори. – Нали това не е от нашата епархия.

– Е, най-сетне! Аз пък вече се уплаших, че си насочила целия си мозък към кулинарната наука и напълно си изгубила нюха си. Чакам, чакам, а ти не ме питаш и не ме питаш, сякаш си е нормално да се емвам към трупа на поредната мутра. Работата е следната, приятелко: шофьорът на снимачната група е бил убит, а съпругата на сценариста, която присъствала на снимките, е изчезнала.

– Къде? – машинално попита Настя, внимателно загледана в острието на ножа, с който режеше лука.

– Ами знае ли се? Там е цялата работа я. Режисьорката е налице, сценаристът е налице, никъде не са се дянали, а съпругата на сценариста сякаш потънала вдън земя. При това, забележи, тя по никакъв начин не може да е свързана със соколническата групировка, защото изобщо не е московчанка. Пристигнала е от Кемерово с мъжа си. Отишла с шофьора да хапнат в близкото заведение. А после намерили шофьора, този Инджия, по-точно трупа му, а нея изобщо не я намерили. Така че готви се за всеки случай, не е изключено утре да ти тръснат тази история под формата на служебна задача.

– Мерси – мрачно отвърна Настя, – ти винаги идваш в дома ми с приятни новини и мили сувенири. И защо снощи не се прибра вкъщи, а?

Коротков помълча известно време, после вдигна към Настя моментално помръкналите си очи.

– Прибрах се. А после излязох.

– Защо?

– Ами защото трябваше да се махна някъде от къщи. Казах на Лялка, че я напускам. Интелигентно казано, помолих я да ми даде развод. Нали я познаваш Лялка... След такова изявление вече не можех да остана вкъщи. А къде да отида в десет вечерта? Затова се върнах в службата. И тръгнах за Соколники, та поне да се занимавам с нещо, да се поразсея. Разбираш ли? Ето, и при теб дойдох... Не ме гони още, а? Ще измисля нещо, ще намеря къде да отседна, вече имам някои идеи. Просто всичко стана толкова внезапно, че не успях да подготвя пътищата си за отстъпление. Нямам при кого да отида, освен при теб, всички имат семейства, деца.

Коротков наведе глава и горестно въздъхна. Настя мълчаливо го погали по главата и се върна към кулинарните си забавления. Значи не само в нейния живот стават промени. Ето, и при Юрка ги има... Може да е започнал такъв житейски период?

Тази книга непременно ще я купя. Харесвам творчеството на Ал.Маринина. Въпреки че подкрепям западноевропейската ориентация на България, нямам нищо против руската култура и руския народ. И те като нас трябва да сменят курса на развитието си - да се обърнат към Европа, т.е. да се върнат у дома. Имах шанса да посрещна демократичните промени в младежка възраст, но помня много добре социализма - неколкократно посетих СССР по онова време,преди 1990 г. Интересно ми е да чета за Русия в постсоциалистическия период. Дано се оправят по-бързо и нещата там да се успокоят - никой не заслужава този тероризъм и икономическите проблеми. Влязат ли в Европейския съюз и славяноезичните бивши съветски републики, май всеки втори в ЕС ще говори славянски език. Хубаво ще е, нали?