Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2011 12:54 - "Футболни съпруги" на Кейти Прайс (Джордан) - откъс
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 2844 Коментари: 6 Гласове:
0



В „Айви” си изкараха чудесно. Бяха седнали навън в красивата градина с бяла ограда, където се отдадоха на сладки приказки и дори успяха да видят някои прочути звезди. Колкото и да се стараеха да не се издават, нито една от тях не успя да скрие изненадата си, когато разпознаха Камерън Диас, Миша Бартън, Парис Хилтън и Саймън Кауъл, макар и не накуп.

- Предполагам, че нямаш търпение да се видиш с Кал утре вечер? – обърна се Суки към Ейнджъл, докато чакаха основното ястие.

Тя доби озадачен вид.

- Какво имаш предвид? Защо мислиш, че ще го видя?

Трите момичета я погледнаха изненадано и Суки обясни:

- Защото Фил им е дал свободна вечер и сигурно ще дойдат в хотела.

- О – отвърна Ейнджъл, смаяна, че Кал не й беше казал. Може би не искаше да я вижда.

- Рийс ми прати съобщение точно преди да изляза. Предполагам, че Кал ще ти звънне довечера. Вероятно още не е в настроение – отбеляза дипломатично Мадисън.

- Вероятно. Не знам как се чувства, защото не желае да го обсъждаме – отговори Ейнджъл, опитвайки да скрие колко е разстроена.

- Знаеш ги какви са мъжете – продължи Мадисън. – Дай му време, ще се оправи.

- И утре вечер му разкажи играта в леглото! – подхвърли игриво Кенди. – Това непременно ще свърши работа. Мъжете са просто устроени същества.

Ейнджъл успя да се усмихне, макар че много ясно помнеше какво се бе случило последния път, когато с Кал бяха правили любов. Може би той вече не я обичаше? Може би затова се държеше така резервирано с нея. Може би само изчакваше подходящия момент, за да й каже, че между тях е свършено. Тази мисъл беше непоносима за нея. Разбра, че не може да продължава да седи на масата, без да е говорила с него. Тя измърмори, че трябва да посети тоалетната, извини се и се запъти натам.

Този път Кал вдигна телефона си.

- Здравей, аз съм.

- Здравей, как си? – каза той.

Подминавайки въпроса му, Ейнджъл продължи:

- Защо не ми каза, че утре вечер ще ви пуснат?

- Извинявай, мислех да ти пратя съобщение. – Той звучеше по-хладно от всякога.

- Кал, все още ме обичаш, нали? – попита внезапно тя.

- Разбира се, че те обичам! – В тона му се прокрадна малко от онази пламенност, която толкова добре познаваше.

- Въпросът е там, че всички останали съпруги знаеха за утре вечер. Единствено аз бях неосведомена.

- Съжалявам, щях да ти кажа. Нямам търпение да те видя, наистина.

Ейнджъл искаше да му каже нещо игриво от рода на това, че тя също тръпне в очакване да го види и да го съблече, но моментът й се стори неподходящ за подобни закачки – между тях все още съществуваше прекалено голяма дистанция. Затова заложи на сигурно.

- И аз нямам търпение да те видя.

Тя се върна бавно до масата, чувствайки се изтощена не толкова физически, колкото емоционално, уморена от преструвки, че бракът й е приказката, за която всички й завиждаха. Дали не беше свръхчувствителна по отношение на Кал? Разбира се, че той беше изнервен и притеснен в момента – цял живот бе мечтал да играе за Англия на световно първенство и не искаше да се провали. Заради това ли беше всичко? Ейнджъл можеше само да се моли да е така и да се надява, че след края на първенството ще успее да си върне съпруга.

- Добре ли си, Ейнджъл? – попита я Суки.

Тя кимна.

- Да, исках само да се обадя на Кал да проверя дали е добре.

- Помисли си само – утре вечер по същото време ще бъдете заедно. На бас, че ще те замъкне право в леглото! – възкликна Кенди.

Суки и Мадисън сякаш по-добре усещаха настроението на Ейнджъл и явно разбраха, че нещо не е съвсем наред между нея и Кал. Те бяха по-възрастни от Кенди и вероятно бяха минали през редица брачни радости и несгоди. Докато Кенди все още летеше на крилете на любовта – тя беше млада, лудо влюбена в Лиъм и предполагаше, че Ейнджъл и Кал са в същото състояние.

- Да поръчам ли още вино? – попита Ейнджъл, за да отклони вниманието от себе си.

За нейно облекчение името не Кал не бе споменато до края на вечерята, но тя вече не изпитваше същото удоволствие и искаше единствено да се върне в хотела. Нямаше никакво желание да ходи по клубове. Само че не беше взела под внимание способностите за убеждаване на Кенди, която не приемаше отговор „не”.

- Трябва да отидем в „Хайд” – настоя тя. – Това заведение е едно от любимите на звездите в Ел Ей.

Ейнджъл се усмихна.

- Казваш това за всички места, на които сме били досега.

- Знам, но наистина държа да отидем точно там – отвърна Кенди. – Четох, че Роби Уилямс понякога ходел там, а аз съм луда по него!

Ейнджъл се предаде, но тайничко предполагаше, че вероятно изобщо няма да могат да влязат, след като не фигурираха в списъка с гостите. И наистина, когато лимузината им спря пред клуба на Сънсет булевард, отвън чакаше огромна тълпа. Съвсем невъзмутимо Кенди излезе от колата и закрачи уверено към началото на опашката, за да преговаря с една двуметрова блондинка с вид на супермодел, която решаваше кои от чакащите ще бъдат ощастливени с правото да влязат. Ейнджъл, Мадисън и Суки я следваха по петите като недоволни деца. Ейнджъл пропусна първата част от разговора и чу само възклицанието на Кенди:

- Не е възможно, по дяволите! Не знаеш ли кои сме?

О, не, Кенди – помисли си Ейнджъл. – Изобщо не се прави така!

Русата амазонка завъртя очи с досада и наду един балон от дъвка срещу лицето на Кенди – тази определено не принадлежеше към школата на пожелаващите „Приятен ден!”.

- Не ми пука кои сте, няма да влезете. – Погледът й се отмести от Кенди и се закова върху Ейнджъл. – О, тя обаче може.

Ейнджъл поклати глава и хвана ръката на Кенди, за да секне желанието й да каже още нещо.

- Да тръгваме. – Тя се обърна да си върви, но внезапно пътят й беше блокиран от висок, изключително красив рус мъж, който удивително приличаше на Джош Холоуей – актьора, изпълняващ ролята на Сойър в сериала „Изгубени”. Ейнджъл го харесваше изключително много и за миг си помисли, че е той. Тогава мъжът я заговори и тя разбра, че не е той.

- Хей, нали не си тръгвате вече? – Говореше с онзи секси провлачен тон, характерен за Ел Ей, пронизвайки я с наситеносините си очи.

Ейнджъл му се усмихна.

- Боя се, че си тръгваме.

Мистериозният красавец се канеше да й отвърне, когато бяха заобиколени от папараци, които започнаха да щракат с фотоапаратите си към тях. Откъде знаеха, че тя и момичетата щяха да са тук? – зачуди се Ейнджъл, след което осъзна, че цялото внимание беше насочено именно към мистериозния мъж, който повдигна вежди и се обърна към нея:

- До скоро виждане, надявам се – каза той, след което си проправи път през папараците и влезе в клуба.

- О! Биваше си го този! – възкликна Кенди. – Изглежда точно като Сойър от „Изгубени”.

- Хайде, Пепеляшке, да си ходим. Не искаш ли да се наспиш, за да си красива за Лиъм утре вечер? – подхвърли Мадисън.

- Права си – отвърна Кенди. – А и трябва да реша какво да облека… Обаче умирам от яд, че не можахме да влезем в този клуб. Мислиш ли, че трябва да опитам отново?

- За нищо на света – заяви твърдо Мадисън, хвана я за рамото и буквално я набута вътре в лимузината.

*

На следващата сутрин Кенди и Ейнджъл закусваха край басейна. Имаха навика да поръчват най-вкусните храни, а след това да се прехласват на всеослушание от вкуса им, при това достатъчно високо, за да чуят Габриел и Симон. Този ден бяха избрали бъркани яйца и пушена сьомга.

- Все още не съм ги видяла да слагат и хапка в устата си – прошепна Кенди. – Сигурно през цялото време гладуват. Нищо чудно, че Габриел не може да се отърве от това свое кравешко изражение – тялото й сигурно изнемогва за някой и друг въглехидрат.

Габриел и Симон лежаха отсреща върху шезлонгите за слънчеви бани и прелистваха списания, но въпреки положените усилия току поглеждаха към храната.

- Виж само желанието, изписано по лицето на Симон! – прошепна в отговор Ейнджъл. – Обзалагам се, че не изглежда така, когато Джейми си съблече дрехите!

Кенди и Ейнджъл се разкикотиха, макар да знаеха, че ще се наложи да платят за угощението си с допълнителни тренировки във фитнеса, но си струваше да накарат онези двете да страдат.

- Толкова обичам препечена филийка с масло, а ти, Ейнджъл? – извиси глас Кенди, след което напъха една намазана с масло хапка в устата си. Гледката явно дойде в повече на Габриел и Симон, които скочиха от шезлонгите си и буквално хукнаха към хотела.

- Едно на нула за нас – заяви Ейнджъл.

Кенди вдигна палци и каза:

- Имаш ли някаква представа кой беше онзи разкошен блондин снощи?

- Какъв разкошен блондин? – Ейнджъл се престори на озадачена, но истината беше, че и тя самата на няколко пъти си бе задала този въпрос. Той действително беше невероятно красив, от онези мъже, които трудно можеш да забравиш.

Но Кенди не се заблуди.

- О, моля те, не се прави на скромна. Много добре знаеш кого имам предвид!

Ейнджъл поклати глава с усмивка.

- Кенди, нямам представа за какво говориш.

Кенди се върна на най-любимата си тема на разговор.

- Реши ли какво ще облечеш довечера за срещата с Кал?

Ейнджъл я погледна объркано.

- Нямам идея. Най-вероятно дънки и блуза.

Кенди завъртя очи.

- Ейнджъл! Защо не си облечеш онази розова рокля? Толкова секси изглеждаш с нея!

Тя въздъхна.

- Добре де, може и да я облека.

- А прическа? – Кенди скочи от стола и започна да прибира дългата й коса, за да види как ще изглежда на кок.

- Ще я оставя пусната, предполагам.

- Хрумна ми страхотна идея! Защо не станеш пак платиненоруса? Според мен изглеждаше невероятно, а и няма ли да е чудесна изненада за Кал? Можеш да вземеш моя час в „Приве” – държи го Лоран Ди, този, който прави прическите на Ума Търман и Гуинет Полтроу. Мислех да освежа кичурите си, но и така са си добре. Как ти се струва?

- И Лиъм ли командваш по този начин? – отвърна Ейнджъл с усмивка, макар че идеята не беше лоша. Промяната щеше да й дойде добре. Може би изрусяването щеше отново да върне тръпката в брака й. Господ й беше свидетел, че се нуждаеше от това.

Затова, след като провери Хъни и Люси, Ейнджъл се отправи към салон „Приве”, където прекара следващите четири часа. Чувстваше се виновна и съзнаваше, че Джез може да се разстрои, задето бе отишла при друг фризьор. Но какво от това? Решението й беше взето спонтанно.

Когато фризьорът приключи с нея, Ейнджъл остана впечатлена от новата си външност. В Ел Ей беше добила красив златистокафяв загар, който в комбинация с платинената коса й придаваше екзотично секси излъчване. Футболистите нямаше да пристигнат в хотела преди седем, следователно разполагаше с достатъчно време да се приготви. Реши да се вслуша в предложението на Кенди и да облече розовата рокля. Дори резервира маса в „Ком Са”, модерно заведение на „Мелроуз Авеню”, тъй като не искаше да се хранят в хотела в компанията на останалите футболисти и съпругите им.

С наближаването на седем часа тя ставаше все по-напрегната – толкова много искаше Кал да хареса новия й облик. Кенди се отби в апартамента и каза, че изглежда страхотно, което повдигна самочувствието й. Но когато тя си тръгна, Ейнджъл огледа отражението си с тревога. Наистина ли изглеждаше добре? Кал щеше ли да я намери за секси?

Когато се появи, той изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото очарован от новата й прическа. Като я целуна и прегърна набързо, отбеляза:

- Мислех, че се харесваш повече с по-тъмна коса.

- Реших, че промяната ще е за добро. Не ти ли харесва? – отвърна тя със свито сърце. Той очевидно не беше впечатлен.

- Разбира се, че ми харесва. Красива си както винаги.

Но този коментар не я успокои. Макар да копнееше да чуе тези думи, те бяха изречени равно и безизразно. От този момент нататък вечерта тръгна по наклонената плоскост. Кал се подразни, когато разбра, че ще вечерят навън, и каза, че е изморен и би предпочел да поръчат румсървис. Когато пристигнаха в ресторанта, той мълчеше почти през цялото време. Ейнджъл направи всичко по силите си, за да го въвлече в някакъв разговор. Тя му разказа за Хъни – колко й харесваше да влиза в басейна, как започваше да пълзи и какви нови думи е казала. Разпита го за състоянието на коляното му, как се чувства преди следващия мач, но не получаваше нищо повече от едносрични отговори.

Тогава тя повдигна въпроса за изпуснатата дузпа.

- Кал, трябва да спреш да се обвиняваш за това.

- Нищо ли не схващаш, по дяволите? – разгневи се той. – Разбира се, че не мога да спра да мисля за това! Какво ще стане, ако го направя отново и прецакам следващия мач?

- Знам, че си разстроен, но не мислиш ли, че е добра идея да го забравиш и да продължиш напред? – Ейнджъл се опита да запази спокойствие, макар да се чувстваше ужасно обидена от начина, по който й говореше. – Сигурна съм, че Фил и момчетата искат същото.

- О, да, забравих, че си специалист по тези въпроси – каза Кал язвително. – Припомни ми, ако обичаш, колко дузпи си била?

Ейнджъл не можеше да повярва, че умишлено се държи толкова жестоко. Тя стана от масата и буквално изтича до тоалетната. Не желаеше да я вижда в това състояние, нито искаше другите в ресторанта да видят сълзите й. Тя се заключи в една кабинка и се разрида. Какво беше станало с мъжа, когото обичаше? Не мислеше, че е способна да понесе това.

Най-сетне се успокои. Отне й още няколко минути, за да поправи грима си. Тя се погледна в огледалото, ненавиждайки косата си и предизвикателната рокля. С тях или без тях, беше все тая. Кал явно не я желаеше повече. Ейнджъл разбираше, че съпругът й е подложен на огромен стрес, но не му беше за пръв път, а никога преди не й беше говорил по този начин. Вцепенена от отчаяние, тя се върна на масата.

- Защо се забави толкова? Наложи се да върна ястието ти, за да не изстине – каза той.

Опасявайки се да го погледне, Ейнджъл се втренчи в масата и измърмори:

- Не можех да понеса начина, по който ми говореше. Знам колко е важно първенството за теб, но, моля те, не се дръж така с мен.

Очакваше Кал да й се развика отново. Но вместо това той се протегна и хвана ръката й.

- Ейнджъл, много съжалявам. Знам, че се държа като абсолютен гадняр – каза той с дрезгав от вълнение глас. Тя го погледна и видя, че за пръв път от много време насам кафявите му очи излъчват топлота. – Обичам те, скъпа, повярвай ми. Просто в момента преживявам много труден етап и имам нужда от разбиране.

- Разбирам те! – възкликна пламенно Ейнджъл. – Но те моля да споделяш чувствата си с мен.

- Ще се опитам – обеща той.

Но щом се върнаха в хотела, където Ейнджъл нямаше търпение да бъде близо до мъжа си, той отново не я допусна до себе си. Когато си легнаха, Кал започна да се прозява и заяви:

- Направо съм разбит. – Прегърна я с една ръка и тя се сгуши до него, но когато започна да гали гърдите му и да спуска пръстите си по стегнатия му корем, той каза: - Ейнджъл, ужасно съм изморен. Извинявай… може би сутринта. – Кал изгаси лампите с явното намерение да заспи, при което тя се почувства напълно отхвърлена.

На сутринта или беше забравил обещанието си, или не искаше да го изпълни, защото когато Ейнджъл се събуди, той вече се беше изкъпал и облякъл.

- Всичко е наред – каза той, когато видя, че е будна. - Ти полежи, а аз ще заведа Хъни на закуска. Искаш ли да ти поръчам нещо от румсървис?

Ейнджъл поклати глава и се мушна обратно под завивките.




Гласувай:
0



1. анонимен - HtbrYdJVDM
24.05.2011 15:36
More posts of this qauilty. Not the usual c***, please
цитирай
2. анонимен - gJcJqzrsKuIVjAHDvx
25.05.2011 14:01
pEqjsT <a href="http://tlfqrdypwizx.com/">tlfqrdypwizx</a>
цитирай
3. анонимен - pVaxZSzVNj
25.05.2011 19:28
uEVOYb , [url=http://buypmqgdmoco.com/]buypmqgdmoco[/url], [link=http://jntagdizyiyl.com/]jntagdizyiyl[/link], http://xcgzeddyored.com/
цитирай
4. анонимен - UpbdWXvmIVoePGyJiU
28.05.2011 14:47
qJXL8m <a href="http://munumcmjpjri.com/">munumcmjpjri</a>
цитирай
5. анонимен - PNjhmdHNdzIxCYK
31.05.2011 17:46
703bqo , [url=http://heslkvsuvsnh.com/]heslkvsuvsnh[/url], [link=http://vmfhfuusbqga.com/]vmfhfuusbqga[/link], http://dzsmjjqltcjc.com/
цитирай
6. анонимен - kamagra plus
17.01.2012 23:53
I wonder how and where do you catch your ideas. They are so innovative and wonderful! kamagra kamagra <a href=http://medsildenafil.com/>kamagra</a> telephone orders kamagra
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 2212232
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205