БДЕНИЕ
65
12:55
Книгата пред нея внезапно изчезва. Джейни въздъхва и се намества на масата. Отпуска глава върху дланите си и затваря очи.
Носи се във въздуха. А не, стига вече с това падане, възмущава се тя. Писнало й е до смърт от падането.

Сцената бързо се променя. Джейни е навън. Тъмно е. Тя е сама зад някаква барака, но чува приглушени гласове. Никога преди не е била сама в чужд сън и се чуди как хората могат да сънуват, без да присъстват в сънищата си. Любопитна е. Чака нервно, надявайки се да не е нечий кошмар, който да я изненада иззад стената на бараката или откъм храстите.
Откъм ъгъла приближава, клатушкайки се, чудовищна фигура, обляна от лунна светлина. Кърши храсти, размахва ръце, после ги протяга към небето и издава ужасяващи крясъци. Джейни усеща, че крайниците й започват да изтръпват. Опитва се да се измъкне. Не може. Дългите пръсти на великана проблясват. Джейни се обляга на бараката. Трепери.

Гротескната фигура точи ножовете-пръсти един в друг. Стърженето е оглушително. Джейни започва да пищи. Фигурата се обръща и я вижда. Приближава се. Това чудовище й е познато. От съня, след който се заби с Етел в канавката. Джейни се отдръпва от стената, иска да избяга. Но краката й не я слушат.

Лицето на чудовището е разкривено от гняв, то е спряло да точи ножовете си. Стои на метър и половина от нея. Тя затваря очи. Нищо не може да ме нарани, повтаря.

66
ЛИЗА МАКМАН

Когато отново отваря очи, навън е ден. Тя е на същото място зад бараката. А страховитата заплашителна фигура се е превърнала в човек – нормален млад мъж. И той е Кабъл Стръмхелър. Втора Джейни излиза от тялото на Джейни и се приближава до Кабъл без страх.

До бараката. По бузите му се стичат сълзи.
Помогни ми! – моли я Кабъл.

13:35
Звънецът бие. Мъглата се разсейва, но Джейни е неспособна да се движи. Не още. Трябва ѝ поне минута.
13:36
Или две.
13:37
Усеща ръка върху рамото си и подскача. Километър, метър, сантиметър... какво?
Вдига поглед.
– Готова ли си? – пита той. – Не знаех дали си чула звънеца.
Тя го гледа втренчено.
– Добре ли си, Ханаган?
Тя кимва и си събира учебниците.
– Да – гласът ѝ още не се е възвърнал напълно.
Прочиства гърло. – Да – казва твърдо и се усмихва разтреперана. – А ти? Имаш вдлъбнатина на бузата.
– Заспах върху учебника.
– Предположих.
– Ти също, а?
– Аз, ами-и... сигурно съм била много изморена.
– Изглеждаш стресната. Да не си сънувала кошмар?
Тя го поглежда, докато вървят през тълпата към кабинета по политически науки. Той я хваща през кръста, придържайки я към себе си, за да не се загубят по коридора.
– Не съвсем – отговаря тя и примигва. – А ти?

Думите излизат от устата ѝ насечени като куршуми. Звънецът бие, те са на вратата, той се обръща рязко и вижда изражението ѝ. Спира. Претърсва лицето ѝ с присвити очи. Тя открива в погледа му смут. Дори съзира леко изчервяване, но не може да бъде сигурна за причината.

Учителят влиза и ги изпраща по местата им. Джейни поглежда през рамо, два реда назад, по средата. Кабъл продължава да я следи с очи, напълно объркан. Поклаща глава почти незабележимо.

Тя гледа към дъската, но не я вижда. Опитва се да си отговори. Какво, по дяволите, не ѝ е наред. И какво не му е наред на него, та да сънува такива сънища. Дали той знае? Дали я е видял този път?

14:03
Намачкано листче хартия се приземява върху чина на Джейни. Тя подскача и после бавно се обръща към Кабъл. Той се е изтегнал небрежно на стола, драска си в тетрадката, изглежда прекалено невинен.

Kh1379 <a href="http://tjasraefeukx.com/">tjasraefeukx</a>

Poz8dD , [url=http://bqgsxoelffww.com/]bqgsxoelffww[/url], [link=http://uqkylgeqnriq.com/]uqkylgeqnriq[/link], http://uiexyirzfmeo.com/

IWguKe <a href="http://gbrqjlhchovv.com/">gbrqjlhchovv</a>

epYpsH , [url=http://gvstkpfgtboy.com/]gvstkpfgtboy[/url], [link=http://ypknleznxdvy.com/]ypknleznxdvy[/link], http://pdnzgvembsdy.com/