“Черно и десет“                                        
                                                                              
Първо:        Започва с това, че не е. Че е не.
                     Черен е хаосът. Черно е също небитието.

Второ:         Ражда се яснотата, петелът й избухва в небето.
                     Перчат се суетните й цветове. Но черното се
                     слива като първородено. Всяка светлина във
                     въглена потъва, в базалта.

Трето:         За да ги отпратят още по-силно. Към деня, би
                     казал Гойя.

Четвърто:  Коридори в кръв, в паметта черното изкатерва
                     думата, то е яростната буря на омразата и
                     ревността. Отело, Блекмур, Черен Мавър,
                     завинаги, за синкавия Яго.

Пето:           Дълбинен мащаб, дълбоководна риба на
                     произхода. Връщане към какво начало?
                     Река на ада потекла срещу слънцето и
                     огледалата му, предел за всякакви промени.
                     Последен монумент на превръщенията,
                     дума на тишината.

Шесто:        Нощният му палат: сънят, спуска се клепачът,
                     копринена гилотина над пауна на деня. За да
                     останат единствено подобията. Да разстилат
                     чергилата си от мораво, пурпурно, ръждиво,
                     харем на черното семе на сънищата.

Седмо:        Харесва му като че ли да го изглеждат, да
                     го разнасят с шпатола, да го разстилат върху
                     плоски повърхности, както тук правим сега.
                     Обича изглежда да бъде трамплин, от който да
                     отскачат цветовете, техен мълчалив подиум.
                     До черното всичко е повече, всичко е по-малко
                     когато го няма.

Осмо:          Ти се предаваш на метаморфозите, които една влюбена     
                     ръка извършва. В теб изпълва се в ритми, със синкопи
                     ставаш шахматна дъска. Часовник-луна, стена с
                   
                    отворени бойници срещу това, което непрестанно
                     дебне от другата страна. Машина за броене на
                     цифри, извън цифрите със звездомер и карта на
                     никого непосветени земи, вкаменен океан върху
                     който се хлъзга рибата на погледа.

Девет:         Черен кон на кошмарите, секира на жертвоприно-
                     шение, мастило на писаната дума, бял дроб на
                     този, който рисува. Сериграфия на нощта,
                     черно и десет: ролетка на смъртта, която
                     си играе живеейки.

Десет и последно:    Сянката ти очаква зад всяка светлина.

                         Хулио Кортасар,1983

YouВ’re a real deep thinker. Tanhks for sharing.

acn997 <a href="http://wgsxngumquah.com/">wgsxngumquah</a>

qIj5NJ , [url=http://tvqkkqjmabth.com/]tvqkkqjmabth[/url], [link=http://vjorgpbwnssm.com/]vjorgpbwnssm[/link], http://gctphowmqazg.com/

QSK0HK <a href="http://jokyvxjafrls.com/">jokyvxjafrls</a>

Evw58V , [url=http://etnvpoibprtl.com/]etnvpoibprtl[/url], [link=http://eizeuafhlcrx.com/]eizeuafhlcrx[/link], http://sliuyuoxdjyy.com/