Не ме е грижа какво не бива да правя
Харесва ми да остарявам, защото мога да забравя онова, на което съм придавала огромно значение в миналото. Навремето ми се струваше, че наистина е важ-но дали ще се появя на някоя премиера на високи токове или с равни обувки. Представяте ли си? С годините осъзнах, че „театърът“ от миналото е сценарий, в който вече не искам да участвам.
Колкото повече се трупат годините, толкова по-наситен с приключения е моят сценарий. И с рискове, разбира се. Но безоблачното повествование е адски скучно – както научих, наблюдавайки моите родители. Много отдавна напуснах тихото пристанище на родния дом. Впусках се във все нови и нови проучвателни експедиции, а пътят винаги ме отвеждаше навътре, към самата мен.
Опознах театъра на войната, театъра на политиката във Вашингтон, театъра на телевизионните новини... След като ние, хората, пишехме сценариите и участ-вахме в театъра на реалността, аз исках да променя моя сценарий. Реших да изследвам театъра на себепознанието.
Все така ме интригува
мъжката и женската природа
Имам много приятелки актриси горе-долу на моята възраст и когато се събираме, често си говорим колко трудно е да си жена в киноиндустрията, която е обсебена от младостта, сексапила и красотата. То е ясно, по принуда сме станали корави и жилави, но дали не сме изгубили женската си уязвимост? А какво му е хубавото да си уязвима всъщност? Ако питате мен, на мъжете това не им допада.
Когато застана пред стената на моя живот, онази у дома, където висят стотици снимки, запечатали участието ми във филми и моменти от моя житейски път, повечето от лицата насреща ми са на мъже. Вярно е също така, че през последните десет години утеха ми носят лицата на Елизабет, Никол, Мерил, София... и не само те. Мъжете може и да са били блестящи актьори, но като човешки същества не могат да се сравняват с жените – поне по отзивчивост, интелигентност и кураж. Противно на всеобщото мнение жените в екипа на даден филм не се дебнат като котки да си издерат очите. Напротив, те се сплотяват, обикновено срещу някой мъж – бездушен тиранин с власт. В „Стоманени магнолии“ нашият режисьор Хърб Рос се отнасяше зле с Доли Партън и начинаещата Джулия Робъртс. Ние, останалите, успяхме да го вразумим. Получи се фантастичен филм, а Джулия скоро се превърна в ярка звезда. Жените общуват помежду си в ефира на чувствата и трепетите на сърцето. Мъжете предпочитат да не се задълбочават – те остават на нивото на логичното и рационалното. Навремето в Холивуд имаше една популярна поговорка: Не се жени за актриса – тя е много повече от жена. Не се омъжвай за актьор – той е много по-малко от мъж.
И все пак трябва да призная, че мъжете, които са ми партнирали в киното, винаги са ме привличали. Бяха ми много интересни, особено със суетата си. Суетата при мъжете актьори е безгранична. Което не е тайна и за тях самите. Покрай Робърт Мичъм научих, че правилото има и изключения. Той като че ли се смущаваше от гримьора или оператора, които се стараеха да представят грубовато изсеченото му лице в по-благоприятна светлина. Шегуваше се с физиономията си, но стигнеше ли се до езика на тялото, наперената му походка предупреждаваше „стой настрана, корав тип съм аз, и як бачкатор не би се заял с мен“. Гласът му, груб като на гамен, когато подхвърлеше някоя реплика през рамо, притежаваше и обработен нисък регистър. Да, той се имаше за мъжкар, но аз бях открила и другата му страна. Често казваше: „Ще приема тая скапана роля, за да не се налага друг да се мъчи.“ Беше изключително интелигентен и паметлив и не губеше много време да на-учи репликите си или да анализира своя герой. А недодяланият език на тялото прикриваше онова, което сам искаше да скрие. Не обичаше конфронтацията. Не обичаше и споровете (предпочиташе да назидава), а що се отнася до способността да взема правилни решения във важните моменти, трябва да призная, че в емоционален план беше абсолютен страхливец. Красноречивият език на тялото, модулациите на гласа, категоричните му твърдения говореха как иска да бъде възприеман от другите, но всъщност служеха да прикриват неговата най-дълбоко пазена тайна – а именно неспособността да взема решения. Цялостната му нагласа клонеше към пасивност. Всичко му се случваше без усилие от негова страна, без да си мръдне пръста. Появата ми в живота му също. Робърт много рядко бе в състояние сам да предизвика нещата.
Той беше мой идол в тийнейджърските години. Бях си окачила на стената негова снимка. Обожавах огром-ното му тяло и походката му на екрана; струваше ми се, че крачи под вода. Ъгловатото му лице и силните ръце на закрилник ме докарваха до припадък. И тъй, когато му дадоха ролята на Джери, моя партньор в „Двама на люлката“, имах удоволствието да опозная мъжа от моите тийнейджърски мечти, а и да го преценя от гледна точка на зрелостта. Хлътнах до уши. Едно от най-големите вълнения при снимането на филм се поражда от въпроса дали ще спукаш мехурчето на фантазиите си, или ще го запазиш невредимо. С Робърт Мичъм изпитах по малко и от едното, и от другото, докато не про-умях, че колкото и да е очарователен, не е подходящият мъж за мен. Сигурно е знак за зрялост набързо да спукаш всички мехурчета, но по-забавно е да си запазиш илюзиите. Ако можеш, разбира се.
Снимачната площадка е най-благодатната среда, където можеш да опознаеш някого и – понякога – да се влюбиш в него. Първо, защото изразяването на емоции е същината на киното. За тази цел всеки актьор или актриса има задачата да се взре надълбоко в своя герой, но и в себе си. Второ, между отделните сцени разполагаш с достатъчно време да изследваш чувствата, противоречията и колебанията на партньора си. Трето, всички са наясно, че каквото и да се случи, то си остава на снимачната площадка. Режисьори, оператори, актьори, служителите в офиса на студията – всички спазват този принцип. Щом излезеш обаче извън светлината на прожектора и пристъпиш в истинския свят, не разчитай на такава дискретност.
И тъй, разполагаш със среда, в която емоциите са предмет на открито обсъждане и всякакви експерименти; имаш достатъчно време да се взираш в себе си – какви качества притежаваш, кои ти липсват и кои искаш да придобиеш; и през цялото това време имаш защита срещу клюките, защото такива са правилата на играта. А това наистина е игра, която наподобява играта на живота. Ето защо всички, които нямат достъп до нея, искат да знаят какво се случва на снимачната площадка.
Физическата и емоционалната близост между звездите е тема, която пълни таблоидите всяка седмица. Техните връзки обаче рядко оцеляват в реалния живот. Знам какво говоря. Неведнъж ми се е случвало. Повечето съпрузи и съпруги на актриси и актьори познават играта на изчакване – стига да успеят да потиснат ревността си и да си наложат търпение.
Първопричина за моя изследователски интерес към актьорите, в които се влюбвах, навярно е сложната личност на баща ми. Привличаха ме мъже с не по-малко сложен характер. Опитите да ги разбера ме поглъщаха изцяло. Някои наистина не знаеха за себе си повече, отколкото аз за тях. И избягваха себепознанието, като се преобразяваха на екрана. Аз от своя страна не се взирах в себе си, защото бях заета да изучавам съответния обект на чувствата ми. Ето защо не приемах твърде на сериозно актьорската си игра. Започвах, когато чуех командата на режисьора: „Начало!“ В онези първи години на кариерата ми не се и замислях много-много за сценария или за моята роля в него. Действах импулсивно. Но стремежът да открия какво в действителност представлява даден човек се превърна в мое любимо, безкрайно приятно занимание. В известен смисъл актьорската игра бе начин да изучавам другите.
Малко по-късно, когато работех с Ив Монтан, бях пленена от таланта му на актьор и певец. Той тъкмо бе приключил връзката си с Мерилин Монро. Още една причина за трепетно вълнение, защото бях слушала толкова много истории около участието ѝ във филмите на Били Уайлдър. Освен това бях голяма почитателка на съпругата му Симон Синьоре. Да се сближа с Ив означаваше шанс да науча повече за Симон. Заедно с него участвахме в „Моята гейша“. Филмът бе заснет изцяло в Япония, чиято култура никой от двама ни не познаваше. В тази напълно чужда обстановка, на снимачна площадка, организирана изцяло по японски, ние някак си се вкопчихме един в друг.
Когато си припомням всичките мои романтични увлечения в света на киното, които толкова живо интригуваха външния свят, мога да кажа, че сексът не играеше особена роля. Привличаше ни по-скоро процесът на опознаване и емоционалното общуване. Тази основа предлага много ценни уроци и възможности за личностно израстване. Сексът може да затрудни комуникацията на снимачната площадка, защото неизбежно се намесват чувство за вина, стремеж към контрол и склонност към манипулация.
Като жена, отдала седемдесет и шест години на своето хоби и призвание – изучаването на човешката природа, – смятам, че имам пълното право да разсея заблужденията по отношение на мъжете в главната ро-ля – и нямам предвид само актьорите. Ако трябва да съм точна, имала съм повече връзки с журналисти и политически лидери, отколкото с колеги актьори. Интересна ми беше природата на властта. Исках да науча какво означава да разполагаш с възможност да помогнеш на цяло едно общество, ако си лидер например, или да надигаш глас, ако политиците са непочтени – което е работа на журналистите. Никого от тях не бих искала да забравя.
24.05.2011 07:45
25.05.2011 17:38
28.05.2011 13:45
31.05.2011 17:46
05.12.2011 14:29
Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.
<a href=http://aroundoftheworld.ru/page/7>гибралтар фото</a>
<a href=http://aroundoftheworld.ru/france/francuzskie-bulochki.html>французкие булочки</a>
<a href=http://aroundoftheworld.ru/japan/style.html>химегяру</a>
<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/kak-prazdnuyut-novyjj-god-v-raznykh-stranakh-mira.html>новый год в разных странах</a>
17.01.2012 10:22
Магазин Горящих Путевок - это сеть туристических агентств, которая занимает первые места на туристическом рынке. Мы можем предложить своим клиентам горячие туры и путевки из Санкт-Петербурга на любой вкус. У нас всегда есть горячие туры из Санкт-Петербурга в Египет, Турцию, Тунис, ОАЭ, Тайланд и другие. Автобусные туры из Санкт-Петербурга в разные города и страны мира по самым низким ценам позволят сэкономить ваши денежные средства. Наши профессиональные менеджеры турфирмы помогут Вам выбрать лучшие туры от лучших операторов
<a href=http://mgpsp.ru/>бомбардир горящие туры</a>
<a href=http://mgpsp.ru/out_kids.html>горящие туры украина</a>
<a href=http://mgpsp.ru/>горящие путевки сегодня</a>
<a href=http://mgpsp.ru/sp>египет горящие туры хургада</a>
18.10.2012 02:14
18.10.2012 04:10
20.10.2012 13:03
21.10.2012 04:39
21.10.2012 23:08
22.10.2012 06:25
23.10.2012 17:15
23.10.2012 18:28
24.10.2012 12:53
25.10.2012 00:42
25.10.2012 02:25
25.10.2012 12:47
25.10.2012 16:24
27.10.2012 10:17
27.10.2012 12:44
27.10.2012 22:23
28.10.2012 03:09
29.10.2012 07:17
29.10.2012 08:44
30.10.2012 10:59
02.11.2012 11:48
04.11.2012 01:30
06.11.2012 03:37