Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2011 14:55 - "Господарката" на Орхан Кемал - откъс
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 2527 Коментари: 5 Гласове:
0



На Музафер бей изобщо не му пукаше за другите. Гледаше единствено себе си. Забрани на всички, даже на Гюлизар и Ясин ага, да се качват на втория етаж в господарската къща. Залоглу жив да го оплачеш. По цял ден седеше в стаята на Ясин ага, отдаден на черните си мисли, или пък намираше утеха с шише ракия при Кабак Хафъз. Ходжата го съветваше да бъде търпелив. Но нима това му помагаше? През вечер Гюлизар, Ясин ага и Залоглу се събираха или в стаята на кака Сеяре, или при Ясин ага, мислеха и обсъждаха какво да направят, но без резултат, и накрая, гневни до плач, се прибираха да спят.
   

  Изобщо не бяха виждали лицето на Гюллю, причината за бедствието, което ги бе сполетяло. Беше се вкопчила като кърлеж за господаря. Където той, там и тя. Когато господарят отиваше до града с бежовия си кадилак, вземаше и нея. Мислеха, че се бои от обидни и презрителни коментари, ако остане в чифлика! А всъщност една известна шивачка в града, близка приятелка на Музафер бей, й шиеше рокли, копринено бельо, тоалети. И не само това, ами я учеше на обноски, как да държи нож и вилица, как да се гримира, учеше я на правилна походка.
    А Гюллю бе усърдна, схватлива и бързо се научи да се облича изискано, да разговаря вежливо, да държи нож и вилица, дори беше понаучила и някои танци.
    Музафер бей често подмяташе: “Ех, да дойде пролетта, да се стопли времето, че да отидем в Истанбул. Там ще дооправим нещата...”
    Много я обичаше. Особено след като стана по-рафинирана и се научи как да се облича, как да се гримира, да използва козметика, парфюми. Беше се превърнала в изящна дама, покорила сърцето на Музафер бей.
    Той се бе привързал към нея, както към никоя друга дотогава, и бе забравил за партията, за компромисното й отношение към реакционните сили, за чифлика, за селскостопанската техника, която щеше да дойде по линия на плана “Маршал”.
    Когато не ходеха до града, прекарваха времето си в ласки в безкрайните дъждовни дни. Та нима си струва да зарязва това красиво момиче, което с всеки изминал ден се превръщаше в изящна дама, заради приятеля си Зекяи с големия нос, чиито бръщолевения нямаха край? Или пък да се прозява и да си търка очите сред плътния цигарен дим и шума от табла и карти в клуба на Земеделския съюз?
    Прегръщаха се и се търкаляха в леглото сред топлите завивки с гъши пух или на красивите дивани, или пък върху меките килими на пода.
    И Гюллю забрави за външния свят. Забрави Залоглу и Ясин ага, баща си и бръснаря Решит, брат си в затвора и даже убития си любим - Кемал! Не се сещаше дори за Гюлизар, която се отнасяше така лошо към нея, и мислеше единствено за силните ръце на Музафер бей.
    Един ден Гюллю го попита:
    - Ами ако забременея?
    Музафер бей я погледна.
    - Ех, де да стане!
    Очите й засияха.
    - Вярно, искаш ли?
    - Разбира се, че искам.
    - Добре, но...
    - Какво „но”?
    - Детето ми няма ли да е копеле?
    Музафер бей разбра:
    - Да, права си, утре да свършим тая работа!
    Гюллю полудя. Значи ще сключи брак с господаря? Значи ще стане негова съпруга?
    И последното съмнение се беше изпарило от сърцето й. Прегърна го по-радостна от всякога и му прошепна сърцераздирателно:
    - Съпруже мой!
    - Съпругата ми! – отвърна той със същото вълнение в гласа.
    Музафер бей беше искрен в чувствата си. Тази красива, пълна с живот и на всичко отгоре с характер девойка ще стане негова съпруга.
    - Донеси ми паспорта си.
    - За какво ти е?
    - Трябва ми, донеси го...
    Погледна на бюфета. Беше там. Взе го, но имаше и още едно последно желание. Желание, което отдавна се беше загнездило в съзнанието й, което обладаваше мислите й нощем, но което внезапно бе забравила или по-точно беше загубила надежда, че ще се осъществи.
    Когато Музафер бей я видя да стои замислена до бюфета, се приближи до нея. Прегърна я отзад, целуна я по врата.
    - За какво се замисли?
    - Аз ли?
    - Ти.
    - А, нищо...
    - Как така нищо? Нещо ти се върти в главата!
    - Наистина няма нищо.
    Имаше, имаше нещо. Няма начин да няма. Обърна я към себе си, прегърна я и я целуна по устните.
    - Кажи де!
    Срамуваше се.
    - Хайде де!
    - Срам ме е.
    - Срам ли те е? От какво те е срам?
    - Ами...
    - Нещо срамно ли е?
    - А, не...
    - Тогава?
    Бузите й се изчервиха. Едва процеди през зъби:
    - Не си харесвам името.
    - А, защо? Не е ли хубаво?
    - Не е хубаво, освен това...
    - Какво освен това?
    - Много е обикновено!
    И наистина така беше. Та нали отсега нататък ще е от висшето общество, ще ходи по изискани приеми.
    - Добре, как искаш да се казваш?
    Пак се изчерви цялата и промълви:
    - Серап!
    - Серап ли? Никак не е лошо. Добре, като идем в града, да свършим и тая работа – с един куршум два заека! Да подадем молба за сключване на брак и за смяна на името.
    Взе й паспорта. Докато го прелистваше, погледът му се спря върху датата на раждане и осъзна, че имат нов проблем:
    - А, ама ти си непълнолетна!
    - Така ли?
    - Така. Не можем нито да сключим законен брак, нито да ти сменим името. Лошо, много лошо...
    Започна да кръстосва стаята от край до край с паспорта в ръка и да мисли за някакво разрешение на проблема. Разглеждаше го отново и отново, повдигаше го на нивото на очите си и го смъкваше. Имаше един-единствен изход. Имаше, обаче дали момичето ще се съгласи?
    Гюллю стоеше облегната на бюфета и следеше господаря с поглед.
    - Какво мислиш? – попита го тя.
    Музафер бей се отърси от мислите си, приближи се до нея и спря. С ръце, скръстени отзад, каза:
    - Има само един изход!
    - Какъв?
    - Ако ти искаш, разбира се...
    Момичето веднага разбра.
    - Баща ми ли? Ако баща ми разреши?
    - Да.
    - Не искам! – реагира тя остро.
    - Като не искаш, няма друг изход. Ако баща ти не даде съгласието си, нито ще станеш по-голяма на години, нито пък...
    - Ох, мътните да ги вземат дано!
    Музафер пак започна да кръстосва стаята от край до край с ръце, скръстени отзад, и да размишлява. В такъв случай трябваше да чакат още три години. Знаеше защо тя ненавижда баща си. Разбира се, че ще го мрази, обича ли се баща като нейния. Затова и не настоя повече.
    На другата сутрин времето се беше оправило за първи път от много дни насам. Приготвиха се. Гюллю, която искаше да се казва вече Серап, се беше издокарала за чудо и приказ. Беше си наметнала хубаво черно манто, беше си обула лачени обувки. Хванала Музафер бей под ръка, бързичко слезе по стъпалата. Спря се на последното стъпало. Огледа се наоколо, за да види дали я наблюдават. Никой не се виждаше. Разочарована, се качи в колата.
    Музафер бей седеше зад волана и тъкмо бе запалил колата, когато вратата на кирпичената колиба на Ясин ага се отвори. Началникът на чифлика Ясин, с кокалесто и загоряло от слънцето лице, се приближи към колата гневен до плач. Не гледаше обаче нито колата, нито хората в нея... Изпитваше отвращение от тях.
    - Аз си отивам! – каза той с тъжен, но решителен глас.
    Музафер бей изгаси двигателя и го попита:
    - Къде?
    Ясин ага повдигна кървясалите си очи.
    - Там, където думата “чест” все още значи нещо!
     Музафер бей скочи:
    - Така ли?...
    - Да, честта ми е опетнена. От срам не мога да се появя в селото. Никого не мога да погледна в очите!
    Музафер бей така се разгневи, че прокара ръка по пистолета си и го извади. Но седемдесетгодишният Ясин ага изобщо не трепна.
    - Стреляй, хайде, стреляй де! Нали пистолет се вади от кобура, за да се стреля с него. Стреляй! Толкова години ме храни. Принадлежа ти изцяло!
    Музафер бей се съвзе. И Гюллю се намеси, като му хвана ръката.
    - Но повече не можеш да ме задържиш тук! Не мога да ям от хляба на човек, който се навърта около жената на племенника си. Тази хапка ме задавя. Отивам си!...
    - Върви си! Вдън земя да потънеш дано! Хората от чифлика се бяха насъбрали, дочули гневния глас на стария Ясин ага. Споглеждаха се с ококорени от любопитство очи. Музафер бей извика:     - Рамазан! Гюлизар! Сеяре!     Пристъпиха напред, проправяйки си път през насъбралото се множество. Не се приближиха съвсем до него. Заеха изчаквателна позиция, на лицата им беше изписан гняв. Господарят пак се разкрещя:
    - Има ли други, които също се срамуват, а?
    Не получи отговор.
    - Има ли? Има ли някой, който да го е срам, че съм го направил рогоносец, а? Кажете!
    Погледът на Гюлизар за миг се спря върху гордо седналата в колата с изящното си черно манто Гюллю. Цялата гореше от завист. За първи път я виждаше от близо в този нов обаятелен вид. Побесняла от ревност, погледна господаря с очи, пълни с омраза:
    - Има!
    - Има ли? Ти ли? Добре, махай се! Друг?
    Никой не продума.
    Музафер бей обходи всички с надменен поглед, качи се в колата и запали двигателя. Бежовият кадилак се изниза от двора през портала.



Гласувай:
0



1. анонимен - mTZDGPYGwQCIHuXs
24.05.2011 19:51
This forum ndeeed shaking up and youВ’ve just done that. Great post!
цитирай
2. анонимен - gvvKUUyzNEqNFBV
25.05.2011 13:47
LzV8Q7 <a href="http://jtprxmpkuzqg.com/">jtprxmpkuzqg</a>
цитирай
3. анонимен - bObUUeWw
25.05.2011 20:13
kZUaeF , [url=http://yzkjggkwpsxj.com/]yzkjggkwpsxj[/url], [link=http://lqkdcpqujktk.com/]lqkdcpqujktk[/link], http://ftexkshkxaqc.com/
цитирай
4. анонимен - GxVNwOMLMxHxhHL
28.05.2011 14:38
RIyT97 <a href="http://kohmqljmhhfq.com/">kohmqljmhhfq</a>
цитирай
5. анонимен - UcjprfozihqIaXItWnu
31.05.2011 18:21
pMbEJu , [url=http://uguenqiwxiah.com/]uguenqiwxiah[/url], [link=http://ecfbpaidpkjq.com/]ecfbpaidpkjq[/link], http://yfumswukknkj.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 2211561
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205