Жълтото светна. Два от по-предните автомобили се засилиха, за да минат, преди да стане червено.

На пешеходната пътека се появи картинката със зеления човек. Хората, които чакаха, започнаха да пресичат, стъпвайки върху белите ивици по черното асфалтирано платно, което толкова много прилича на зебра, че така се и нарича.

Шофьорите, нетърпеливо стъпили върху съединителя, държаха колите в готовност и се движеха ту напред, ту назад, като нервни коне, които чувстват как камшикът пори въздуха.

Пешеходците вече преминаха, но зелената светлина за колите ще се забави още няколко секунди и според някои това забавяне, което на пръв поглед е толкова незначително, ако се умножи по хилядите светофари в града и по последователното сменяне на трите светлини на всеки от тях, е една от най-сериозните причини за запушването на уличното движение, или за задръстванията, както е прието да се казва.

Най-накрая светна зелено и колите рязко потеглиха, но веднага стана ясно, че не всички са тръгнали едновременно.

Първият автомобил от средната колона е спрял, навярно има някакъв технически проблем, я газта е свободна, я се е запънал скоростният лост или има авария в хидравликата, блокирали спирачки, срив на електрическата мрежа, а може и просто да му е свършил бензинът, не би бил първият случай.

Новите пешеходци, които се струпват на тротоарите, забелязват шофьора на неподвижния автомобил да ръкомаха зад стъклото, докато колите зад него свирят с клаксоните си истерично.

Някои шофьори вече са изскочили на улицата и са готови да бутнат блокиралия автомобил някъде, където няма да пречи на движението, удрят гневно по прозорците, човекът, който е вътре, извръща глава към тях ту насам, ту натам, личи си, че вика нещо, по движенията на устните му се разбира, че повтаря една и съща дума, не една, а две думи в действителност, което става ясно, когато някой най-сетне успява да отвори вратата, Сляп съм.