Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2011 13:24 - Зимно пътуване
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 958 Коментари: 0 Гласове:
0



Предпочетох полет от летище „Шарл де Гол“, а не от „Орли“, и си имам сериозна причи¬на за това – летището на Роаси е много по-красиво и приятно, дестинациите са много по-разнообраз¬ни и далечни, безмитните магазини предлагат по¬вече възможности. Но основната причина е, че в тоалетните на Орли има служителки по чистотата.
Не е въпросът в това, че трябва да им се пла¬ща – човек винаги ще намери някоя дребна монета в джоба си. Друго не понасям – да виждам съществото, което ще почисти след мен. Унизително е и за двама ни. Без да се хваля, аз съм деликатен чо¬век.
Днес смятам особено често да посещавам тоа¬летните. За първи път се каня да взривя самолет. А и за последен, защото ще бъда в него. Опитах се да намеря по-изгодно за мен разрешение, но не намерих. За един обикновен гражданин подобен акт задължително включва самоубийство. Другият вариант е да си част от международна организация, но това не е по вкуса ми Нямам душа на конспиратор. Не се вписвам в колектив. Не че имам нещо против хората, дори проявявам склонност към приятелство и любов, но обичам да действам сам. Как човек да извърши ве¬лики дела, ако някой непрекъснато му се мотае в краката? Има случаи, в които можеш да разчиташ само на себе си.
Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора – толкова ме е страх да не закъснея, че неизменно подранявам.
Днес чупя собствения си рекорд и се представям на гишето в 8,30. Госпожицата ми предлага място в по-ранен самолет. Отказвам.
Петте часа чакане няма да са толкова дълги, тъй като си нося бележник и писалка. До четирийсета¬та си година успявах да избегна срамното изкуше¬ние на писането, но очевидно престъпните деяния от само себе си водят до такава потребност. Няма страшно, понеже драсканиците ми ще гръмнат за¬едно с мен при експлозията. Няма да ми се наложи да предлагам ръкописа си на някой издател и уж равнодушно да го питам за мнението му.
Бипкането при проверката за първи път ме раз¬смя. Както се очакваше, мъжки ръце ме опипаха от главата до петите. Смехът ми им се видя подо¬зрителен, но аз им обясних, че имам гъдел. Когато обърнаха чантата ми наопаки, прехапах бузите си, за да не прихна отново. Все още не разполагах с оръжието на престъплението. Малко по-късно ку¬пих нужния материал в един от безмитните мага¬зини.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 1702276
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205