Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2011 15:13 - Великият стил „Рив гош”
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 1173 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пиер Карден е бил пионерът на прет-а-портето във Франция. Но той само е експериментирал. Всъщност именно Ив Сен Лоран, лансирайки прет-а-порте, което лично създава, произвежда и разпространява, е причина за истинското му признание.

„С него всичко се промени“ – гордо казва Пиер Берже. Към тази дейност, считана дотогава само за икономическа необходимост, Сен Лоран прибавя удоволствието да облича епохата си, като я учудва.

„Прет-а-портето – казва той – не е най-лошата възможност за модата. То е бъдещето. Знаем, че обличаме по-млади и по-възприемчиви жени.

С тях можем да бъдем и по-дръзки“. „Левия бряг“ ли? Мечтаехме за него още във „Фиакр“ – казва Ан-Мари Муньос, директорка на студиото „Висша мода“. Нали през 1956 г. цялата тайфа е гледала „Любов следобед“ на Били Уайлдър в едно скапано кино в Сен Жермен де Пре?

Нима Ив може да забрави сцената, когато Гари Купър, прелъстител на средна възраст, стои под една конзола в „Риц”, държи в ръката си обувката на девойка с панталон, Одри Хепбърн и й казва: „У вас има нещо от левия бряг.“
Прет-а-портето завладява парижанките – те имат свои култови бутици като „Лора“ (Соня Рикел) и „Дороте Бис“, като дори назовават дрехите в гардероба си с имената на марките. През 1966 г. те казват една „Кашарел“ (за риза), едно „Хари Ланс“ (за яке), един „Кориган“ (за пуловер).

Левият бряг допълва това удобство с чара на сензацията: пуловерът става суичър; коланът – бижу; смокингът – „лудостта на Париж“; роклята – „една малка Сен Лоран“, достатъчно семпла, за да се носи всеки ден, и твърде особена, след като и вдовец може да я забележи: „Намирам ви за много елегантна – казва героят от „Дневна красавица” на Луик Бунюел. – Обичате ли парите?“ Тези целомъдрени рокли и леки поли защитават тялото, но същевременно възбуждат желание то да бъде притежавано не защото се предлага, а защото отказва да се отдаде.


Още от самото начало в стила „Рив гош“ има нещо забранено – далеч от извивките, разумно подчертани от права пола и комплект блуза и жилетка, вече се появява силуетът на една необичайна жена, любовница с тяло на дете. Първият бутик е отворен на 26 септември 1966 г. Катрин Деньов е кръстницата му. Актрисата живее по това време в Лондон. Връща се в Париж, за да изиграе във филма „Дневна красавица“ на Бунюел ролята на буржоазна дама, която всеки следобед се превръща в най-търсената жена в публичен дом. Жозеф Кесел, който дотогава е отказвал да се екранизира романът му, най-сетне е отстъпил.

Катрин Деньов за първи път се появява в костюмите на Ив Сен Лоран такава, каквато една сюрреалистична комедия я разкрива чрез играта ѝ.

От този момент русата и студена красавица окончателно изоставя образа на госпожицата от Рошфор заради своята собствена роля, от която никога повече няма да се откаже. „Катрин Деньов е една от жените, които най-много ме вълнуват, защото притежава лъчиста красота и е най-великата френска звезда в наши дни… Мисля, че се обичаме много след първия филм, в който създадох костюмите ѝ. Става дума за „Дневна красавица“ на Луис Бунюел.“ На Роми Шнайдер й трябваше дълго време, за да се отърве от балните рокли в „Императрица Сиси“, на Брижит Бардо – от черните очила и от постоянно преследващите я фотографи.

Катрин Деньов, момичето от Отьой, утвърждава още от 1966 г. този усет към изкуственото, който я прави едновременно близка и неуловима. Червеният ансамбъл, както и шлиферът от черен винил не тежат на раменете ѝ – те я докосват, разкриват я. Показват нейната многоликост в пълнотата на един натюрел, който тя обогатява с всички прелести на изкуственото. Нейната фалшива невинност я прави желана като забранен плод. „С непознати вероятно е ужасно!“ Без корсет и финтифлюшки, Дневна красавица е блондинката, която печели добре.

Другите червенокоси момичета ѝ завиждат заради мантото от черен винил. „Кардучи“? – казва една от тях, гледайки ревниво марката. – Май от нищо не се лишаваш.“ А другата я успокоява: „Не се ядосвай, видях същото във вид на конфекция.“
„Рив гош“ изразява лукс, свързан не с парите, а с поведението – яснота на контурите, свобода на тона, отказ от анекдотичното и превземките. Ив Сен Лорен отхвърля „шемизетката“ под костюма, малките шалчета, верижките, шнолите. Замества блузата с тениска; прогонва наивността и връща на парижанката автентичност, която няма нищо общо с булевардните дантели или с Бовари 67-а, която Шаброл филмира в „Невярната жена“.

Тя не е поддържаната от любовника си глезена кокотка от 50-те години, нито героинята, облечена в псевдо Шанел, която дискретно се прозява над чинията с патица с портокал. „Тя беше красива, когато не мислеше за нищо“ – пише по същото време Франсоаз Мале-Жорис. Нищо пастелно, нищо живописно. Само тази частица „Рив гош“, чрез която героинята ѝ сякаш се освобождава от дрехата като хамелеон, като гъсеница през деня и пеперуда през нощта, както би казала Шанел.

Макар че започва с рокли и смокинг, Ив Сен Лоран постепенно (с костюма с панталон и черния цвят през 1967 г.) ще насочи жените към пушалните, посещавани дотогава само от мъжкараните и дендитата. Сен Лоран не е „откраднал от мъжете ризата“, а е върнал на мъжете ризата.

Защото той облича жените, мислейки за известни персонажи: ще им предложи жилетките на Брумел, златистите къдри на Дориан Грей, шалчетата, гримовете, жаботата, якичките на „Жил“ от Вато, високите токове и бижутата на екстравагантните мъже.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 1722972
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205