Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2011 12:53 - За MAIL-JAZZ на Олга и Къци
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 1937 Коментари: 0 Гласове:
0



Тази книга не е роман, дори епистоларен; не е есе, нито очерк, нито каквато и да е друга документална творба. В тази книга има спомени, притчи, приказки, мечтания, фантасмагории, както и кратки портретчета на настоящето. Можем да я наречем свидетелство за две епохи – от живота на авторите и на страната им. За две времена – миналото и настоящето. Миналото, когато хората около Мадарската баня любезно се поздравявали с „Честита баня“, а Климбо продавал първите найлонови чорапи в клозета на 21-о училище. Когато на морето тийнейджърите спели залепени на допотопни
походни кревати, обаче им било хубаво да фосфоресцират на лунна светлина. Когато в упоение слушали Елвис и Вивалди.
Но едва читателят се е сетил за думите носталгия и жалба за младост, когато прочита как Къци попаднал в експериментален театър и набързо го разпердушинили, защото кой ти търпял експерименти в ония времена, а пък на Великден съгледвачите
гледали Олга как се чука с великденски яйца и замисляли как да я насадят на пачи. И как някъде по същото време или малко преди това разгромили джаз Овчаров, а бащата на Джу, както разказвал след години, го местили от един обект в Белене на друг обект в Белене (онова Белене, отминал символ на най-злото тоталитарно време и неотминаващ повод за политическо дърлене.) И значи читателят си казва: каква ти носталгия, по кое носталгия?
Тогава може би да очакваме на фона на непредизвикващото истинска носталгия минало удовлетворение от настоящето? По-добре да не очакваме. Настоящето е представено с малки букви и заема не повече от няколко страници, нарязани на дребни парченца. Ако ги съберем всички заедно, ще получим картинка, която никак не буди удовлетворение. И в която настоящето е може би най-сбито изразено със следните редове:
Откраднати са печатът на параклиса „Света Богородица“ в село Овчарци, 10 чифта чорапи, 10 бутилки домашно вино и ракия, и дарения в монети на стойност 10 лв. Това е. И престъпността ни сиромашка. (Големите бандити отдавна са се изпрали.) А за да не си помислим, че във Варшава (която Кръстю като цяло харесва) са кой знае колко повече прокопсали, прочитаме следното умозаключение: Човек не само в собствената си стра-
на може да бъде емигрант, но и в чужбина. Не беше ли обратното? Объркахте ли се?




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 1655232
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205